Емил Джасим и Емил Конрад

Емил Конрад и Емил Джасим за иронията, политиката и лайковете. За обичането, порастването, преподаването, хипотезите, приятелите и чистенето.

21 март ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 16'

Емил Джасим и Емил Конрад

21 март ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Първите ми интервюта с двамата (поотделно) предизвикаха бурни реакции. И двамата, по различен начин, владеят онова умение да привличат вниманието. Да са харесвани, да са следвани, да дразнят, да провокират, да пречупват клишетата и да го правят със самочувствие. Единият е само 6 години по-голям от другия. И двамата учат децата. Единият – на история, другият – на нещата от живота. Приличат си и се различават.

Средата на март е. Минала е година откакто ги познавам. И решавам, че е време да ги срещна. Виждат се след премиерата на втората книга на Емил Конрад „#Сподели“, чието представяне пак не минава без стотици тийнейджъри, чакащи за автограф. Дала съм на Джасим ролята на разпитващ, но кой ти слуша… Няколко дни след срещата им получавам 5 звукови файла, в които :

Джасим среща Конрад. За Интервюто.

Eмил Джасим: Прочетох ти и втората книга и исках да те попитам какви книги четеш?

Емил Конрад: Чета Стивън Кинг. Харесвам такава литература, харесвам и книги за физика. Не някаква физика за професионалисти, а за нещата от физиката – просто обяснени, така че да се разбират от всички.

Е.Дж.: Ти от какво разбираш?

Е.К.: Няма нещо, от което разбирам толкова много, че да кажа, че го владея. Пък и това е по-интересно, не искам да се вкарвам в рамки.

Е.Дж.: Все пак идва някакъв момент, в който човек става наистина добър само в едно нещо. Не можеш да станеш много добър в много неща.

Е.К.: Можеш да не станеш добър и в нищо.

Е.Дж.: Знаеш ли защо си мисля, че човек не може да стане добър в много неща? Отнема време, за да разбереш нещо, да прочетеш, да го разглобиш, да се вмъкнеш в съставните му части. Аз например много бих искал да зная за различни неща в тоя свят в детайли. Но за да отделя това време, трябва да оставя другите си неща. На теб какво ти е интересно?

Е.К.: Видеообработката и комедията като начин на общуване. Иронията. Иначе и други неща, но ти си в тях и няма смисъл да говорим. Политиката например също ми е интересна.

Е.Дж.: Защо си мислиш, че съм в политиката?

Е.К.: Защото се интересуваш от тези неща. И мен ме интересуват. Аз съм завършил МО в НБУ.  На мен тези така наречени „международни отношения“ са ми като игра. Виждаш кой какво може да направи, за да задвижи някой лост.  Майндгейм – игра на умове.

Е.Дж.: Това, че се интересувам, не значи, че съм политик. Аз и от футбол се интересувам, ама футболист ли съм? Да се върнем на книгите ти. Ти пишеш за тийнейджъри…

Е.К.:  Аз пиша за себе си. Това кой го чете, си е строго индивидуално.

Е.Дж.: Да де, но е факт, че те четат повече тийнейджъри. Имайки предвид кой те чете, чувстваш ли някаква отговорност?

Е.К.:  Май не. В началото дори не осъзнавах, че нося такава отговорност, но и сега, когато го разбрах, не го чувствам като тежест. Аз не правя нещо лошо. Ако направя простотия, ще се чувствам така.

Е.Дж.: Не е задължително да правиш простотия, за да носиш отговорност. Ти отправяш послания.

Е.К.: Много от хората, които четат книгите ми, се забавляват. Аз това искам.

Е.Дж.: Богат ли си?

Е.К.: С това, че имам приятели от 12-годишен, съм богат.

Сподели публикацията:

още от рубриката

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино