Знаех, че е фейсконтрол отдавна. Но не знаех, че това „отдавна“ са цели 17 години. Понякога съм я наблюдавала, чудейки се не ѝ ли е студено или пък не ѝ ли омръзва – да посреща, да отпраща, да връща, да обяснява и винаги да съумява да е мила. Тя не е нощна птица. Тя е измислила нощните птици. Сигурно за това ми е толкова трудно да я ситуирам мислено на дневна светлина – с екстравагантните ѝ дрехи, прически, грим…Тя е една от малкото хора, които си представям как ще изглеждат след 50 години – хорааа, Елица няма да е мръднала, и пак ще може да прецени кой ще влезе в „Ялта“ и кой не.

Елица Попова в „Кое е това момиче?“

Кога откри, че си нощна птица?

Влюбих се в магията на нощния живот още в тийнейджърските си години.Склонността ми да се забавлявам, танцувайки до късно вечер, ме заведе в култовия за времето си клуб „Спартакус“.И така започна всичко.

Фейсконтрол- има ли все още такова нещо в България или всеки може да влезе навсякъде?

Фейсконтрол е сравнително нова и странна професия. Въпреки че вече 17 години плувам в дебрите на нощния живот, смятам, че е и доста трудна! „Фейсът“  не е зло куче, което е поставено да лае и хапе насреща ти. Напротив, това е човек, който да се погрижи да се чувстваш добре посрещнат и приобщен към определена атмосфера, среда и манталитет. Но някой път съответно не отговаряш на изискванията на даденото заведение, а постаравайки се малко с добър външен вид, информираност и усмивка, няма как да не бъдеш приет.В България обаче нещата са малко по-различни. Всеки е човек на някой, предлагат се рушвети и т.н. Не толерирам тези неща!

Как човек решава, че иска да работи като някой, когото доста често и доста хора мразят по малко?

Не съм предполагала, че когато ми оказаха невероятната чест да избирам публиката на това място, ще се сблъскам с недоброжелатели. Мислех си, че всички са позитивно настроени, но уви, не се оказа така. Не е възможно всички да те харесват! Особено ако някой не го допуснеш вътре, а има много сърдити, на които вземаш вход, а те си мислят, че са вечни в списъка с гости!

Най-големият кошмар на един фейсконтрол е…?

Големи кошмари могат да ти се случат всяка вечер. Почти няма идентични ситуации, но трябва да си стоик! Най-гадно е да не можеш да отстоиш доводите си и да те парират!

Сигурно си се наслушала на заплахи от недопуснати в клуба хора. Какво е най-смешното нещо, което си чувала?

Заплахите, които се сипят,  са безбройни – коя от коя по-цветущи. Но ние у нас не сме свикнали да ни избират и да ни намират недостатъци.Може би най-смешно ми е било, когато са ми казвали, че ще извикат полиция или ще се обадят на адвоката си.

Как различаваш хората, които са дошли да се забавляват от тези, които са дошли да се бият?

Трудно е да различиш и да предположиш как някой ще се държи в клуба. Допускала съм грешки. Най-добре  е ако проведеш кратък разговор с дадения човек – тогава има вероятност да придобиеш представа какво предстои. Някой път дори си личи по походката, позата и външните белези.

Опиши ни най-лудото парти, на което си присъствала?

Лудите партита бяха в „СПАРТАКУС“. Това беше мястото с най-авангардната и артистична публика. Посетителите бяха най-големите бунтари-от артисти и певци, до популярни политици. Вътре беше невероятно – влизаш и застиваш на място или се забавляваш до безкрай. За всяко парти клубът се декорираше, а и хората се подготвяха.

Как гоните „окъснелите клиенти“ – тези, които дълго след края на партито все още не искат да напуснат заведението?

Най-лесният начин да изгониш изостаналите хора е като спреш музиката и запалиш светлините. Малко е гадно, не на всеки му се тръгва… Има леки спорове, но краят е неизбежен. В чужбина съм виждала как охраната влиза и се нарежда покрай стените на клуба. Това е знак, че всичко приключва, но тук често трябва да чакаш някой да си допие.

Интересно ми е какво може да бъде намерено след едно бурно парти? Какво е най-странното нещо, което сте откривали на другия ден в клуба? А какво най-често губят хората?

Интересно е когато и последният напусне, какви ли не неща се появяват – от златни бижута, мобилни телефони, дамско бельо, до книги и хранителни продукти.

С какво клубната сцена е различна от тази преди 10 години?

ИЗКЛЮЧИТЕЛНА е разликата в клубната сцена отпреди и сега. Нормално е, времената се менят, съществуват различни музикални стилове, събития и предпочитания. Приоритетите са други, а и публиката е друга.

А публиката?

Преди беше важно да танцуваш, докато краката ти не те държат, да се срещнеш с интересни хора, да комуникираш, а сега по-скоро трябва да следиш добро ли е озвучаването, диджеят какъв сет ще направи. Важно е да позираш и да си напрегнат през цялото време.

Преди 10 години Ялта беше място, на което всеки петък или събота вечер можеше да видиш едни и също приятни хора на един и същи бар. После това се промени. Какво се случи и има ли сега на същия бар други млади хора, които могат да бъдат забелязани там всеки уикенд?

Ялта е институция за мен, това е един от първите клубове в София. Там се възхищавах на умението да се забавляват на по-големите, а сега съм част от екипа му. Много може да се говори и пише за това място, събирало и събиращо поколения наред. Редовните клиенти се променят с времето, но важното е, че са верни и можеш да ги видиш всеки уикенд.

Ако трябва да предадеш работата си на нов човек, кои са трите професионални съвета, които ще му дадеш?

Не е лесна работа – трябва да обичаш това, което правиш; да не обръщаш внимание на агресията; да се забавляваш и не на последно място, да се обличаш актуално и добре. Зимните нощи са много студени.

Мислила ли си всъщност за момента, в който вече няма да ти се работи вечер? Какво ще правиш? Как се става „дневна птица“?

Може да дойде моментът, в който да не ми се работи вечер, но засега не съм го усетила. Може би ще се занимавам с мода.

Знаем какво правиш нощем, но нямаме представа какво правиш денем. Опиши ни един свой ден?

Дните ми са различни, много зависи колко дълга и натоварена е била вечерта! Физически и психически човек доста се изморява! Иначе обичам динамичното ежедневие. Когато не почивам, обичам срещите с приятели,киното…!Много съжалявам, че не мога да да пътувам често, но няма как, когато хората се забавляват, аз работя! Опитам се да спортувам, но не ми се отдава много.

Винаги си имала екстремно различен външен вид. Как се разхождаш по улиците в консервативно и малко градче като София?

Трудно е в България да си авангарден и различен. Не те приемат. Всички трябва да сме по калъп, а защо? Не е интересно! По улиците те зяпат и коментират. Вярвам, че народът пътува, информира се и нещата ще се променят.

Как никога няма да те видим облечена?

Няма нещо, което не бих облякла и моделирала по пасващ за мен начин. Налагало ми се е и в найлонов чувал да влизам, но добре го стилизирах.

Ако срещу теб стои сляп човек, как ще му опишеш себе си?

Такава съм си аз – позитивна, но на моменти строга, шарена и обичаща  живота.