Разговор за майките, за децата, за татуировките, за готик културата и има ли тя почва у нас. Освен това, Драга снима прекрасно.
Спомняте ли си видеото към песента на Мария Илиева „Лунен сън“? Там двама супер готини и супер татуирани млади хора се целуват страстно полуголи върху една маса, мисля че, беше. Е, момичето е Драга. А момчето – с днешна дата – Емил, нейният съпруг и страхотно добър татуист. От песента на Мария мина време. През него, Драга се сдоби със студио за готик мода, организира какви ли не странни фестове, между които и множество международни Тату фестивали, и разбира се, най-важното – стана майка на три прекрасни деца. От няколко години снима и прави прекрасни портрети. И ако ви се видят малко дарк, не забравяйте кой стои за фотоапарата – една от най-култовите готик личности на недобре познаващата тази култура София. Представям ви момичето с категоричното име – Драга Сапаревска.
На баба ми. Родителите ѝ са били политически емигранти в Сърбия и баба ми се ражда дни след като са освободени от затвора там. Тя е кръстена на сръбската кралица Драга. Кралицата бива зверски убита по време на Майския преврат, а аз пък съм се родила през май.
Имам няколко татуировки, които са станали част от мен, така че, не гледам бройката, а историите, които разказват.
Черно-бели цветя върху корема ми. Отпреди 21 години.
Свързано е не с количеството, а с качеството на татуировките.
Не помня. По време на татуирането бях твърде заета да страдам вътрешно.
Аз съм запозната с по-друг тип митологии.
Разбира се, децата са най-важни. Занимавала съм се с различни интересни неща през годините, напоследък копая в полето на фотографията, но нищо не може да се сравни с това да бъда майка.
Не е решение, а желание. Родих три деца за четири години. Питали са ме ужасено как се справям с три деца. Справям се.Това са деца, а не тигри. Опитомяваме се. Много помага, ако жената чувства сигурност в семейството, благодарение на своя мъж. Помага, ако и двамата не са ориентирани консуматорски, т.е. не да се стремят да консумират колкото се може повече от живота, ами да са склонни да изтърпят доста неудобства и изобщо да се променят, заради децата си. Но това важи и за едно, и за две деца. Не е по-различно с три.
Да мотивирам малката ми дъщеря, че има смисъл да стане от леглото. Това са сложни философски разсъждения, които поддават под смазващата логика на 7-годишните.
Че ги обичам, че са най-прекрасните деца на света.
Преди ролите бяха разпределени така: „добрия“, „лошия“ и „бебето“. Сега вече еволюират към „целеустремената“, „бунтарката“ и „сладкото момче на мама“.
В телеграфен стил: да виждаш красота в мрака. За съжаление, готик културата в България е в упадък, както и доста други субкултури. Хората вече не искат да бъдат различни. Виждам доста пасивност и никакво желание да си задават въпроси.
На улицата няма да ги срещнете, но пък все още се срещат в интернет. Дрескодът е черно и доста старомодно – корсетът е главно действащо лице. В стайлинга присъстват символи от „тъмната страна“ – паяци, вампири, вълци, кръв и рози, ковчези и гарвани и т.н. Но има и друг тип готик последователи, които, подобно на серийните убийци, не се различават от обикновените хора на външен вид. От тях ще ви лъхне на меланхолия и на мрачна романтика. Хубави хора!
За съжаление, не е имало странни поръчки. Когато човек принадлежи към някаква субкултура започва да се стреми да бъде „тру“, за да бъде разпознаваем като част от групата. Изисква се голяма смелост, креативност, дори самоирония, за да привнесеш нещо „необичайно“ към стайлинга си. Малцина притежават тези качества. В тълпата им е по-уютно.
Започнах да снимам преди 7 години. Децата растат и се променят толкова бързо. Започнах със снимки за спомен. От самото начало се опитвах да докарам снимките „арт“, а не като за семеен албум. Фотографското „око“ си беше в мен. Останалото е много снимане, четене, мислене и комуникация с моделите.
Родителите искат снимки, на които децата им са усмихнати. В противен случай подсъзнателно се чувстват лоши родители, понеже децата им не са щастливи (усмихнати). Реално, децата са като нас – имат своите усмихнати и не чак толкова усмихнати моменти. Снимките, които правя за клиенти не са мрачни в никакъв случай, а по-скоро приказно-романтични с леко дарк привкус. И не задължително усмихнати. Важното за мен е да уловя състояние, душа. Иначе с моите деца експериментираме доста. Те обичат да влизат в роля.
Че ме наричаш „момиче“.
Радвам се, когато след фотосесия клиентите ми обещаят никога вече да не се възприемат като „нефотогенични“. Когато са се харесали, почувствали са се красиви, секси, могли са да влязат в роля, играли са и са се забавлявали.
Много ми е приятно да открия, че нещата, които правя са повлияли положително на познати и непознати за мен хора в някакъв момент от живота им. С Емил сме организирали за първи път в България доста събития като тринадесет Тату фестове, два Фетиш бала, десетки бутикови концерти на наши и чужди групи и много партита, за почитателите на ъндърграунд музиката. Част от тези събития са изпреварвали времето си. Показвали сме на публиката нов тип естетика. За част от хората това е било доста екстремно и дори шокиращо, но пък сме докоснали други и сме ги променили. С това се гордея.
Изглежда нормално и средностатистическо. Имаме си по едно чудовище под всяко легло, демон, които ни следва навсякъде по глобалната канализация, феи и дядо коледовци се настъпват в коридора… Имаме малко повече книги, картини, снимки, музика и музикални инструменти, но иначе домът ни е нормален – с две липи отпред.
Няма смисъл да му се описвам като външен вид. Той едва ли има идеята за цвят, за форма може би има някаква идея. За да се разберем по-добре, ще взема да си затворя и аз очите и така ще си поговорим известно време. И той ще разбере.
Повече снимки на Драга може да видите на нейната страница във фейсбук.