Аз работех 10 години с разбити човешки животи, с хора, осъдени на смърт и с роднини на осъдени на смърт или вече екзекутирани. С жертви на тероризъм или с близки на жертви на тероризъм. Разбити съдби. И никога не успях, а и не зная дали е възможно, да оставя работата си, когато се прибирам вкъщи. Попивам като гъба тези емоции и те стават мои. Когато си тръгна от работа, продължавам да живея с тях, продължавам да живея в борба за човешки права.
В един момент си дадох сметка колко пъти на ден пиша „смърт“ и „смъртно наказание“.
И знаеш ли, когато си на такава позиция, трябва да знаеш всичко за жертвата и роднините до най-малките подробности. И да прецениш какво да дадеш на медиите. Защото границата е много тънка между информацията и воайорството. Много внимателно е трябвало да преценя какво да дам на журналистите. Нямам гаф, за радост. Но адски се изморих в един момент. Трябваше ми нещо друго, някаква позитива основа. И тогава дойде предложението от bTV.
Първо си зададох въпроса: „Защо аз? Има толкова българи, които живеят в Европа“. И честно, стана ми приятно. Значи ме харесват, може би имаме сходни позиции по някои въпроси. За мен беше комплимент. Сега вече започвам да виждам и трудните страни, но това го има във всяка професия.
Да, в Сливенския театър. Една нечовешка зима. Аз съм от първия випуск на Възкресия Вихърова. Имаше много талантливи хора в класа ми и нямаше как да си повярвам, че точно аз ще стана актриса. Очевидно нещо си ме е теглело натам, но никога не съм се заблуждавала, че мястото ми е там.
Да, но това е много отдавна. Бях на 6, когато се снимах в „Топло“, сега съм жена на възраст. И в „Чайка“ влязох почти „с връзки“. Митко Недков, режисьорът, познаваш ли го? В онези години ние бяхме залепени един за друг. Той беше режисьор на това представление, а аз според мен „станах“ Нина Заречная, само за да не се разлепваме. В представлението играеха гигантски актьори: Катя Паскалева, Тони Горчев, вселенската енергия Жоро Тошев… Очевидно не бях на мястото си и то 25 години след като Катето беше играла Нина Заречная.
Да, усещах, че не съм вярната Нина Заречная и че не ми е там мястото.
Питаш ме нещо много интимно. Не знам, мислиш ли, че е възможно да съм си казала: „Ще мога да го направя“ и сега не мога да повярвам на избора си? Склонна съм да вярвам, че е било така. Но това са няколко месеца репетиции в Сливенския театър, страшна зима, 95-та, бедни години, няма пари за парно, за нищо. Имаше две печки в театъра, едната не можеше да не е в гримьорната на Катето и другата, разбира се – в гримьорната на Тони Горчев. А ние всички, всички останали се блъскахме в други две гримьорни, само за да ни е топло. И ядяхме картофи със сос, без сос, сготвени в гримьорната, разбира се, заради топлината. Ама беше страхотно време! После отидох в RFI за нещо съвсем друго и останах 10 години.
Вярно е, благодаря ти, че го вербализира!
За първи път си задавам този въпрос. Не зная дали ме харесва, по-скоро съдържанието обсъждаме. Не съм го питала за мен, но е доволен, когато ми се е получило.
Когато на мен ми е била интересна историята. Иначе как да ти се получи?
Всички останали истории може да откриете на www.untaggable.bg