Страхуваше ли се?

За себе си – не. Когато съм на работа, не мисля за това. За детето ми обаче ме е страх.

Той е наполовина българин. Никога ли не си мислила, че сега в България може би е по-безопасно за него?

Не мисля, че има „по-безопасно“. Но със сигурност още поне десетина години във Франция ще е наистина опасно, докато не излезем от тази нова форма на тероризъм и джихадизъм.

Най-вероятно ще бъде заменена от друга форма на тероризъм.

Със сигурност и може би от геостратегическа гледна точка ще има други цели. Сегашният  джихадизъм има за цел Европа, дори ще стесня малко – франкофонска Европа. И най-много деца – джихадисти – европейци се казват Мари, Жак, Диана, Десислава и са от Франция и Белгия.

Защо? Това са деца от арабски произход, които не се интегрират ли? Повечето от тях са трето, четвърто поколение французи, все пак.

Струва ми се доста по-сложно. Проследи ли това, което се случи в началото на месеца? Разбиха мрежа, водена от жени. Тук, в Париж. И знаеш ли, джихадистката система е много мачовска организация и жените, за да съществуват в нея, трябва да стигнат докрай, да са още по-жестоки от мъжете. Тази мрежа, която разбиха в началото на месеца, е точно такава. Предводителката им се казва Инес, има арабски произход, но е трето поколение французойка. Но сред тях има и Орнела – чиста французойка. Очевидно не е неинтегрирано дете от арабски произход.

Децата, които се радикализират, са в конфликт с обществото. А джихадизмът и така наречените бойци от Ислямска държава предлагат един много удобен претекст, извинение да убиваш, да обезглавяваш в името на нещо или на някого.

Голяма част от тези деца дори не знаят арабски. Те не са чели Корана, нито ред, те няма как да го прочетат. Ислямска държава просто им дава оправдание да излеят гнева си.

И това е още по-страшно. Предпочитам да мисля, че просто това са неинтегрирани младежи от арабски произход.

Нали ти казах, че бях директор комуникации на Френската асоциация на жертвите на тероризма.  И гледайки те преди малко, невероятно ми заприлича на майката на едно такова дете, което тръгва по пътя на джихад. Децата, които заминават да се бият на страната на Ислямска държава, са жертви. Тази майка наистина много прилича на теб, а ти очевидно не си от арабски произход. Тя ни каза, че промяната с нейното дете се е случила невероятно бързо и то в стаята му.

Днешният тероризъм няма нужда от джамия, нито от имам, а само от интернет.

Дали нашите деца теглят рап, или са залитнали по нещо такова, ние няма как да знаем. Родителското „събуждане“ в един момент се оказва фатално късно, защото детето вече е в Сирия. Ние, родителите вечно си живеем с тази мисъл – няма да ни засегне алкохолът, няма да ни засегне дрогата, а сега добавяме – няма да ни засегне джихадизмът. За съжаление, не е така.