Вече е голямо момиче и истинска звезда сред тийнейджърите, но чипото ѝ носле и трапчинките ѝ не могат да спрат да ни напомнят за онази лолитка, която чухме за първи път преди няколко години в „Х Фактор“. Срещнахме я, не само, за да ѝ нахлупим хартиена торба на главата, но и за да ѝ зададем няколко екзистенциално важни въпроса. 

Интервюто представя Дара. 

Здравей, Дара! Как се чувстваше с плика на главата? 

Хареса ми. Може би ако бях малко по-добра в автопортретите, щях да си я взема тази амбалажна торбичка като реквизит за участия (смее се).

Колко пъти ти се е случвало да искаш да се скриеш? Да не си там, да не те познават, да изчезнеш…

В малкото ми моменти на тъга, когато търся просто усамотение в природата.

В този ред на мисли, кога в живота ти те е било най-много срам от самата себе си?

Когато съм наранявала някого с думите си.

Изчервяваш ли се?

Не.

Ние не искахме да те скрием. Просто се чудим дали е възможно да си тийн идол и да не изглеждаш добре. Защото, ако съдим по теб и другите момичета, които сега тийнейджърите харесват, май не е възможно. Ти как мислиш?

Това е стереотип от поколения. Не сме първите, няма и да сме последните, които ще карат хората да слушат музика с очите си. Изпълнителите, които харесвам, не винаги изглеждат добре, но ги харесвам заради музиката им, заради характера и онова, което ги прави различни.

Колко време на ден отделяш за външния си вид?

Знаеш ли, поддръжката на грим и коса не ми е задължителна, за да се чувствам добре в ежедневието. Грижата за кожата, тялото и ума ми правят доста по-ефектен и външният ми вид.  Сигурно ще прозвуча супер суетно, но всеки ден отделям по няколко часа, за да харесам крайния резултат в огледалото.