Д: След седми клас трябваше да кандидатствам и в началото си мислех за Американския колеж, защото всички около мен се готвеха за там. И тръгнах на уроци. Но по математика никога не съм била добра и…
Е: …и аз я видях, че след уроците по математика дава заето…
Д: …и се прибирах вкъщи с едни огромни листове с много задачи, които изобщо не можех да реша. Точно по това време дядо ми откри една изложба в Приложното и на мен много ми хареса, а после татко ме заведе на друга в Художествената гимназия и направо се влюбих. И реших да се пробвам там.
Е: Истината е, че колкото пъти си ме послушала, толкова пъти не си сбъркала.
Д: Да.
Е: Градивна критика е, но общо взето тя е доста самостоятелна за всичко, което е правила досега, а в момента и с марката дрехи, с които се занимава.
Д: Случайно. Направих си няколко тениски за мен, на хората им хареса, поискаха и те и така.
Е: Аз бях много скептичен, чудех се за какво й е. И по целия път си мина сама, без да ни слуша. Почти се караме вкъщи, но тя върви по най-добрия път – този на „проба-грешка“.
Д: Аз държа на неговото мнение, дори подсъзнателно, въпреки че знам, че ще се изпокараме най-вероятно.
Е: Аз наистина съм краен и не съм от бащите, които само поощряват. По-скоро съм от тези, които приземяват.
Д: Добре, че е мама в цялата ситуация.
Е: Тя дава крилата, аз ги подрязвам (смее се).