Дара и Евгени Йонови в преследване на вятъра
10 октомври ‘18
Автор:
Диана Алексиева
Фотограф: Виктор Чучков
Казвате ли си с Белослава: “Добре я възпитахме"?
Евгени: Мисля че добре сме я възпитали. Дали сме добър старт и добра посока. И мисля, че по-скоро възпитанието е да насочиш детето си в правилната за него посока, като потърсите заедно коя е тя. Вниманието и възпитанието, което вложиш в детето, са много по-важни от парите, които ще дадеш за него. Времето е най-ценно. Колкото повече си с него, го опознаваш, разбираш какво обича, виждаш какви са интересите му. Затова не мога да разбера родителите, които пращат децата си в скъпи колежи. Всъщност разбирам, че така осигуряват собственото си спокойствие, но това е всичко.
Спомням си я като малка. Излезе на един Коледен концерт заедно с майка си (певицата Белослава) на сцената на Народния театър. И както се случва с децата, особено тези на чуждите хора, като че ли за миг се излюпи от какавидата на детството, и се превърна в голямо, хубаво момиче. И тя, като родителите си, преследва мечти. Студентка е в НХА, има собствена марка дрехи и често можеш да я срещнеш, гонеща вятъра (или той нея) между два бряга. Кайтът за нея не е просто хоби, а начин на живот. На него я е научил той. Художник, бизнесмен, бохем, авантюрист, човек, когото трудно можеш да засечеш на едно място, но ако го засечеш, се огледай – наоколо почти винаги има море или планина. Те са баща и дъщеря. И заради всичко горе изброено попадат в рубриката ни Мисия Маверик.
Интервюто среща на палачинки и кафе Дара и Евгени Йонови.
Дара: Приличам по характер на Евгени. Май всъщност всичко съм взела от теб основно (обръща се към баща си).
Евгени: Да, аз не мога да приличам на теб, защото ти си ми дете, така че по-вероятно е ти да приличаш на мен (смеят се). Освен това успях да ти наложа и своите хобита…
Е: Ски започна да кара много рано, но със сърфа нещата се случиха по-късно. Може би, когато беше на 10-11 години. Тогава от дете стана момиченце, някаква метаморфоза се случи и започнахме със сърфа.
Е: Да, но при мен това не минава (смеят се). Моите методи на обучение за по-хард, но пък затова са ефективни.
Д: Първо на Гьогчето опитахме с кайта, но нещо хич не ми се отдаде. След това отидохме на Лимнос. Бях на 12, закотвена там, искам, не искам. Викове, сълзи, сополи, качвах се, падах… Хич не ми се щеше. Но като се понаучих, ми хареса. И сега за мен това не е спорт, а начин на живот. Съвършено е.
Е: От време на време, все още. Все по-рядко и по-рядко.
Д: Много е сложно да си намеря хора на моята възраст, които имат време и възможност да пътуват.
Е: И умения, защото трябва да имаш и умения за кайт.
Д: Така че понякога все още се „налага“ да ходим заедно (смее се).
