Кой е най-добрият кайтист в семейството?
Йордан: Най-добрият безспорно е Никола, на Сотир сина. (б.р. състезател по кайт сърф)
Състезавате ли се един с друг?
Йордан: Никога. Той е големият брат. Винаги е бил с предимство.
Кога сте се страхували най-много в морето?
Йордан: В Чили. Не е като тук – с кой бански да вляза, с каква прическа да съм… Там общо взето влизаш в морето на живот и смърт. Огромни вълни, много силен вятър… А то и по принцип планината и морето не са за подценяване. Така уча и децата си – да имат уважение към природата. Дори лятото, като си в планината, трябва да си подготвен.
Защо ходите чак в Чили?
Йордан: Като начало – тук няма такива вълни. А най-яката дрога е във вълните, съвсем сериозно. Има една енергия, която се отделя от тях и няма по-силна от нея. Тя те прави супер щастлив.
Изкарвате и много време на остров Лимнос и то на едно много диво място. Но там сте май заради вятъра?
Йордан и Сотир: Ходим там през лятото, защото сме къмпингари, сами сме на плажа и си живеем като битници, отделяме се малко от градския живот. А и, както отбеляза, защото духа вятър. Ако не караш там, ще полудееш.
Кои са трите неща, които трябва да знаеш, когато се захващаш с кайт сърф?
Йордан и Сотир: Че с морето шега не бива, че кайтът е лесен спорт, но е и много опасен. И трето, никога да не влизаш сам във водата, винаги да има някой с теб.
Най-големите травми, които сте получавали от кайта?
Йордан: От кайт не съм получавал никакви травми. Само няколко път съм си вадил рамото. Но брат ми се преби много лошо, почти фатално. Извади късмет, че е жив.
Само в твои ръце ли е сигурността ти, когато си със сърф във водата?
Йордан и Сотир: Донякъде е в твои, но не само. Имай предвид, че кайтът, с който ние започнахме да се учим, нямаше нищо общо с този, който е сега. Нямаше осигуровки, нямаше рилийз (възможност за освобождаване от хвърчилото), нямаше нищо. Закачен си за това нещо докрай.
Всичките ви деца карат кайт сърф, без най-малката Криста, която е на 5. Не ви ли е страх за тях?
Йордан: Не. Гледам ги, когато са във водата, Мисля ги, но не ме е страх. То и да ходиш по улиците от друга гледна точка е страшно.