В Царево (тогава още беше Мичурин) имаше един Дачо, който правеше сърфове, уиндглидери. Та оттам нашите уредиха един сърф, баща ми направи мачта от прът за овчарски скок, за гика купи някакви тръби и ги огъна, а едни наши приятели купиха и донесоха платно от Франция. По него майка ми уши нашето платно. Тогава по соца и смола нямаше, а ни трябваше. Спомням си, че я намериха някъде от Световрачене. Това беше първият сърф. После дълго време си ги правехме сами.
Сотир има четири деца, а Йордан – три дъщери. Самите те двамата имат по-голяма сестра, която от своя страна има още три деца. За незапознатите в началото е трудно да обясниш кое дете на кого е, затова най-често казваш „техните деца“. По-често можеш да ги срещнеш във водата или планината, но градските легенди говорят, че ръководят една от най-успешните фирми за мебели в България (NIDO). Как се израства в бизнеса, когато в главата ти плискат вълни и духа силен вятър, докъде можеш да стигнеш в преследване на своето хоби, кое всъщност е хоби и кое – бизнес и какво е да си еднакво луд с всички хора в семейството си.
Това ще се опитаме да разберем от Йордан и Сотир Абаджиеви в рубриката ни „Мисия Маверик“.
Аз много ви свързвам с морето, може би защото съм ви видяла за първи път там. И с кайтовете после… Какво ви прави толкова „морски хора“?
Сотир: Сърфът, водата и вятърът. От малки нашите ни водеха на къмпинг.
Йордан: Мен нашите са ме завели за първи път на къмпинг като бях на две години.
Кога се пробвахте на сърф за първи път? Аз не си спомням като малка да съм виждала много сърфове, да не кажа хич.
Йордан и Сотир: В Царево (тогава още беше Мичурин) имаше един Дачо, който правеше сърфове, уиндглидери. Та оттам нашите уредиха един сърф, баща ми направи мачта от прът за овчарски скок, за гика купи някакви тръби и ги огъна, а едни наши приятели купиха и донесоха платно от Франция. По него майка ми уши нашето платно. Тогава по соца и смола нямаше, а ни трябваше. Спомням си, че я намериха някъде от Световрачене. Това беше първият сърф. После дълго време си ги правехме сами.
Кой ви научи да ги карате?
Йордан и Сотир: Сами се учехме. Имаше един Пепи Капитана – Пепи Цанков, първият барабанист на „Щурците“, със сърф от дърво, който тежеше сигурно 100 кила. Пепи също ни показваше.
Къде е сега този първи сърф?
Йордан и Сотир: Май в мазето на нашите, но той тежи поне 3-4 кила. Иначе като се понаучихме малко, Сотир го взеха да кара в ЦСКА, а Данчо – при Папата на „Златна рибка“.
На вас и зимните спортове не ви се опъват. Това обикновено се случва при родители, които са спортисти.
Йордан и Сотир: Баща ни е радиоинжинер, майка ни се занимава с отопление и климатизация. Но да, те са възпитали в нас любов към спорта и природата.
И вашите деца сега вървят по тези стъпки. Те ли пожелаха да се качат на кайт или малко насилствено беше от ваша страна?
Йордан и Сотир: Къде те, къде ние. Като ходим на Лимнос и седим по цял ден на плажа, те така или иначе нямат избор. Няма какво да правят. И се научават.