Хиляди, но аз си се притеснявах ужасно много (смее се). Но знаеш ли защо са толкова успешни и Ед Шийрън, и Адел, да речем? И то без балет, без маскировка, без скандали. Защото те правят музика. Превеждат те през различни емоции с едно-единствено средство – музиката. Защото накрая само това има значение.
Знаеш ли, и със Зала 1 на НДК беше така първия път. Тогава Ана Мария Тонкова (Лека й пръст!) ми каза, че все едно чудо се е случило, че някой се е осмелил да го направи и я е напълнил. Не знам.
Нещо ме човърка, може би защото съм си тревожен от дете, все искам по-добре да стават нещата, все не съм доволен от себе си.
И реших да пробвам. Маги, с която имаме заедно Монте Мюзик, винаги се впуска в такива предизвикателства с мен. На Нова година две години преди събитието й казах, че смятам да направим концерт в „Арена Армеец“. Тя помълча 40 секунди и каза: „Добре“. Въпреки че съм сигурен, че си е представила през колко психологически натоварвания ще минем. Но това беше един тест да проверя имам ли публика или не. И ако имам, колко е тя. Защото има хора, които все още се съмняват, говорят, че съм с връзки, че много ме въртят…
Да кажем, че сега си имам собствени връзки (смее се). Но и на мен ми беше интересно тези хитове, тези номер 1 песни дали ще докарат толкова хора в залата. А и намерихме спонсор. Абе имахме късмет.
Наистина беше и работа. А и ние се занимаваме отдавна с промоутърска дейност.
Деница Караславова, Искрата, Рафаел и Михаела Филева. И ми се иска да дам Михаела за пример- тя работи, целеустремена е, иска да се развива, вече има два албума и обявихме дата за концерт в зала 1 на НДК през април.
Не. Не е разочарование, за някои ме е грижа , защото сме дали много енергия и усилие тези имена да бъдат разпознаваеми. Не всеки може сам да се справя и имат нужда някой да ги побутва.
Мен дори понякога другите ме спъват (смее се).
Да. Аз отдавна исках да видя Индия.Трябваше преди много години да отида на една експедиция с Дони, но тогава не стана. И сега се появи „Огън“ и реших, че може да снимаме видеото там. Намерихме индийска боливудска независима компания, която ни помогна и заминахме. Такава организация не бях виждал – гледаха ни като писани яйца, вкараха ни на места, които дори не можеш да си представиш. Башмоушън не спираше да снима.
Не ме разочарова. Аз съм ходил на подобни места и по някакъв начин тази мизерия съм я срещал. И дори напротив – пак искам да отида, защото не видях достатъчно.