Реално няма много място за нови хора. Те постоянно излизат от форматите, от социалните мрежи, но това не генерира много нови фенове.
Факт, не се бях замислял, но е така (смее се).
Но съм съгласен с теб – шоубизнесът в момента е един балон и ако се рекламираш повече в социалните мрежи, можеш реално да влияеш на хората, но то няма връзка с покупката на билети.
Това го виждам, че е така. Или поне за моята аудитория.
Съгласен съм. Пак ще се върна на продуцирането – повечето млади изпълнители не са извървели своя собствен път. Обикновено тръгват от някакъв формат, забелязани са от някакъв продуцент и получават песен. Ед Шийрън свири от дете, живял е 312 дни на гарата, там е спал, там е свирил, преди да направи първия си сериозен хит. Дали това е някаква захаросана история, не знам, но е факт, че от малък свири по улиците. Гениалното в неговия маркетинг е, че те го запазват такъв, какъвто е. Най-лесно е да му сложат балет и огромна група, но това вече е правено. А той излиза на Уембли по тениска и с китарата, и вдига 100 000 души във въздуха. Преди две години Елтън Джон на един от концертите му свиреше на пианото и му пееше втори глас. Какво повече?
Да не говорим, че в момента музиката е анонимна, хората просто нареждат някакви парчета, които дори не знаят кой ги изпълнява. Може би времето на култовите звезди в музиката малко отмина. Времената се променят. Последното интервю, което дадох за Интервюто кога точно беше?
Ето, виж само три години, а оттогава са изпаднали и са се появили нови изпълнители. В момента всякакви хора – влогъри и какви ли не, правят музика и я пускат в социалните мрежи. Това всъщност не е лошо, не трябва да хейтим новата вълна. Важното е да има движение, да се случва нещо. Като треньор в „Гласът на България“ мога да кажа, че идват добре пеещи хора. Въпросът е как ще се впишат и ще се впишат ли изобщо в обстановката тук. Много малък пазар сме.
Много. Преминавах през всякакви състояния от „Ще стане!“ до „Нищо няма да се получи!“. Усетих, че нещата тръгват в добра посока чак в началото на 2017 година.
Да, и в един момент се стопиха, свършиха. Вътрешно си бях сложил план „максимум“ – когато се разпродадат, да сложим SOLD OUT надпис. И се случи. Един ден преди концерта свършиха и го направихме.
Обърках си текста (смее се). Но не си пролича. Страшна енергия! С групата си бяхме глътнали езиците, но бяхме работили много, репетирали и първите четири песни направо механично си ги направихме. Една страшна топлина усещах, все едно се гледах отстрани, все едно се случваше на друг човек. Велико и в същото време много странно усещане.