Графа. Защото само музиката има значение.

Графа. Защото само музиката има значение.

16 ноември ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Има ли място за нови звезди на нашата музикална сцена?

Реално няма много място за нови хора. Те постоянно излизат от форматите, от социалните мрежи, но това не генерира много нови фенове.

Социалните мрежи са един голям балон и той е на път да се спука, така е според мен. Някой беше отбелязал, че не трябва да забравяме, че повечето лайкове идват от някой, който в този момент е в тоалетната.

Факт, не се бях замислял, но е така (смее се).

Но съм съгласен с теб – шоубизнесът в момента е един балон и ако се рекламираш повече в социалните мрежи, можеш реално да влияеш на хората, но то няма връзка с покупката на билети.

Това го виждам, че е така. Или поне за моята аудитория.

Знаеш ли кой е моят вдъхновител напоследък, моята нова звезда? Ед Шийрън. И не само, защото е страхотен музикант, а защото е доказателство, че може да не си най-красивият или най-разголеният изпълнител на света и пак да си най-великият.

Съгласен съм. Пак ще се върна на продуцирането – повечето млади изпълнители не са извървели своя собствен път. Обикновено тръгват от някакъв формат, забелязани са от някакъв продуцент и получават песен. Ед Шийрън свири от дете, живял е 312 дни на гарата, там е спал, там е свирил, преди да направи първия си сериозен хит. Дали това е някаква захаросана история, не знам, но е факт, че от малък свири по улиците. Гениалното в неговия маркетинг е, че те го запазват такъв, какъвто е. Най-лесно е да му сложат балет и огромна група, но това вече е правено. А той излиза на Уембли по тениска и с китарата, и вдига 100 000 души във въздуха. Преди две години Елтън Джон на един от концертите му свиреше на пианото и му пееше втори глас. Какво повече?

Да не говорим, че в момента музиката е анонимна, хората просто нареждат някакви парчета, които дори не знаят кой ги изпълнява. Може би времето на култовите звезди в музиката малко отмина. Времената се променят. Последното интервю, което дадох за Интервюто кога точно беше?

Преди около три години.

Ето, виж само три години, а оттогава са изпаднали и са се появили нови изпълнители. В момента всякакви хора – влогъри и какви ли не, правят музика и я пускат в социалните мрежи. Това всъщност не е лошо, не трябва да хейтим новата вълна. Важното е да има движение, да се случва нещо. Като треньор в „Гласът на България“ мога да кажа, че идват добре пеещи хора. Въпросът е как ще се впишат и ще се впишат ли изобщо в обстановката тук. Много малък пазар сме.

В този ред на мисли страхуваше ли се дали ще напълниш „Арена Армеец“?

Много. Преминавах през всякакви състояния от „Ще стане!“ до „Нищо няма да се получи!“. Усетих, че нещата тръгват в добра посока чак в началото на 2017 година.

Започнаха да се купуват повече билети ли?

Да, и в един момент се стопиха, свършиха. Вътрешно си бях сложил план „максимум“ – когато се разпродадат, да сложим SOLD OUT надпис. И се случи. Един ден преди концерта свършиха и го направихме.

И като излезе на сцената какво си помисли?

Обърках си текста (смее се). Но не си пролича. Страшна енергия! С групата си бяхме глътнали езиците, но бяхме работили много, репетирали и първите четири песни направо механично си ги направихме. Една страшна топлина усещах, все едно се гледах отстрани, все едно се случваше на друг човек. Велико и в същото време много странно усещане.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино