Снимаме го. После обядваме. После говорим. И продължаваме да обядваме. Мисли преди да отговори, винаги мери думите си, опитва се да е честен, без да засегне някого. Винаги е бил скромен, дори сега, когато говорим за концерта му в зала „Арена Армеец“. Тогава 14 000 продадени билета  категорично измериха успеха му и доказаха, че накрая само музиката има значение.

Владимир Ампов – Графа в Интервюто. 

Докато вървяхме насам, си говорехме защо въпреки цялото медийно внимание, което имат младите изпълнители, много от тях, особено след форматите, сякаш потъват. Като продуцент би трябвало да знаеш отговора?

Много зависи от самите изпълнители. Това, което разбрах след толкова години продуцентска дейност, е че освен талант, трябва и характер. Това е второто задължително нещо, веднага след таланта. А често той липсва. Нямаш ли характер, хъс… не става.

Става ли с лош характер?

Работи, но до време. Ако си някаква гад, не е ок. Но пък ако си много мързелив, easy going, може да ти се получи веднъж, два пъти, но няма да продължи дълго. А нали това е целта, ако наистина искаш да се занимаваш с музика.

Да речем, че ти продуцираш някой. Избираш му песен, записваш я, правиш видео, пускате го. Защо да не е мързелив, какво трябва още?

Изисква се по-цялостен поглед върху ситуацията, иска ти се на теб самия да се развиваш, да ставаш все по-добър, да работиш върху пеене, танци, дори в начина, по който общуваш с хората, с феновете си.

Добър в пеенето? Това не е ли задължително, за да вземеш някой в твоята компания?

Дори най-големите ходят на уроци, за да се развиват, да поддържат гласа си. Той е един мускул и ти трябва да се грижиш за него, както за останалите мускули в тялото си.

Ако го нямаш като вътрешно усещане да искаш да пробваш нови неща, тогава какъв е смисълът?

Като композирането е – ако правиш само балади, в един момент няма ли да ти писне (смее се)?

При теб така ли стана?

Така се наредиха нещата, че започнах да правя и други неща.

Обаче сега като фен ти казвам – баладите ти ни липсват. Има ли връщане назад към тях?

Не би било връщане, по-скоро човек трябва да го усети. Правя и бавни песни, но като че ли като онези, емблематичните от едно време, не мога да повторя като усещане. Бяха леко сладникави…

Чакай, нали сега не е като да се срамуваш да правиш подобни песни?

О, съвсем не! Аз ги пея постоянно и хората се разбиват на тях. „Може би аз, може би ти“ от последния ми албум беше силна балада, но не стана толкова хитова. Направих я заради себе си, за да разкажа някакви история.

Каква е твоята публика – по-скоро 40-годишна или по-скоро 20?

По-скоро на 30. Като гледам статистиките в социалните мрежи и хората на концертите ми, средната възраст е около 25 и нагоре, но има и много деца.

Какво слушат тези под 25?

Слушат кей поп, трап, поп фолк,и някакви разновидности на реге тон, ако мога така да обобщя.Преди ние го наричахме чалга, сега е най-екзотичният бийт в света.

Ха-ха. Можем ли да кажем, че сме изпреварили света в това отношение?

По-скоро сърбите (смее се). Разбира се, това е много по-модернизиран бийт. Но е реалност – новият поп и границата между него и поп фолка почти я няма. И като почнеш да продуцираш днес или дори да пееш, пред теб започват да стоят по-сериозни дилеми какво точно да направиш, за да може хем да ти харесва на теб, хем да се слуша, да е адекватно на времето.

Къде е тънката разлика?

Може би в текстовете. И то дори не в текстовете на поп фолка, защото те вече си имат някаква вътрешна цензура и някои са по прилични от преди.