Графа – голямото момче на българската музика

Графа – голямото момче на българската музика

23 март ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Да, тя беше сума ти седмици на първо място в БГ ТОП 100. В тоя ред на мисли, липсва ли тази класация в момента?

Липсва. Реално има такава еърплей класация, но само продуцентите и изпълнителите можем да  я видим. И да разберем къде сме в пространството. Готино е да има по телевизиите такава класация. Но телевизиите може би се плашат, че няма да има рейтинг.

А ти от какво се плашиш?

За работата – имам си постоянни притеснения, които може би всеки артист има.

Но ме е страх истински най-вече за децата ми. В каква среда ще отраснат, какво ще е времето, дали аз и Мария ще сме достатъчно адекватни да останем в крак с времето, за да им бъдем опора. Защото, ако в един момент си позволиш да остарееш, те веднага ще усетят.

Но ето, аз и до ден днешен съм близък с родителите ми. Пак ще ти кажа – въпросът е да не си позволиш да остарееш.

На какво ги учиш?

Искам да са честни, да си имат доверие. Макар, че в тази възраст е много рано за тези неща. Сега предимно ги учим да си помагат, да си мият зъбите….

Какво те ядосва в работата ти?

Това, че не можеш да разчиташ достатъчно на другите. Това е ужасно.

Дори всичко да е прекрасно, в някакъв механизъм винаги ще се намери някой, който да прецака всичко. И ти да си вложил най-доброто от себе си, и всички да са вложили най-доброто от тях, някой се намира, който не си е свършил работата. Един човек. И това може да ме накара да крещя.

Защото преди все им намирах оправдание на тези хора, а сега знам, че просто това е един некадърник, който не си е свършил добре работата. В крайна сметка, намерих баланс и се опитвам да не крещя, защото когато имаш много работа, не е гот да ставаш сприхав. Макар че, понякога, като креснеш, всичко се оправя.

А извън работата викаш ли?

И в личния живот се случва. Ще бъде лицемерно, ако кажа, че никога не си повишаваме тон. Ние сме хора. А покрай Мария, се научих по-бързо да изразявам емоциите си и по-бързо да ми минава.

Какво може една жена да научи един мъж?

В моя случай тя ме научи да не се вкарвам във много във филми, защото имам склонността да влизам в детайли и да зациклям. В неща, които не са точно така.

Мария ми дава сила. Понякога имам нужда от съвет, от опора, защото често се колебая. А тя е там, въпреки, че понякога може да е малко по-рязка. Но и тя се научи да ми казва нещата така, че да ги чуя. Това е да се научиш да живееш с някой. Да можете да се чувате. Започвате да живеете като едно цяло.

Както и аз се научих да я карам да се чувства обгрижвана и да усеща вниманието.

Вярваш ли във вечната любов?

Вярвам, че може да просъществува любовта. Сега се обичаме повече от преди. Защото сме изгладили някои неща с времето и имаме свободата да се радваме един на друг такива, каквито сме в момента. И имаме две прекрасни деца, които ни изпълват изцяло. Имаме си свой свят.

Предаван ли си?

Все по-малко приятели имам, на които мога да разчитам.

Като пораснеш малко разбираш, че има критични ситуации, в които приятелят те изоставя. Тогава имаш само семейството. И разбираш, че то е най-ценно. А пък моите приятели са били предимно хора, с които работя. И не винаги можеш да знаеш защо са до теб, защото, когато се намесят парите приятелството може да бъде доста „трики“.

А аз съм може би на моменти по-мнителен. Но се стремя да се развивам и аз като човек.

Сподели публикацията:

още от рубриката

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино