Имал ли си случаи да не си приеман от публиката?

Имал съм много тежки случаи. Имал съм случай, в който 2500 души зала ме освирква. Бил съм на 17-18 и пеех някакви по-денс неща, пък излезнах нелепо на рок концерт. Но пък бях с рок банда и когато се появих, започна супер силно освиркване. И музикантите започнаха да си прибират инструментите, казаха, че е пълен абсурд да останат да свирят. Обаче аз се заинатих. Излизаме и освиркването се усилва. Започнахме обаче с рок парче, и освиркванията намаляха след първата песен. След втората изпаднаха в ступор и спряха да ни освиркват. И след това ни изпратиха с аплодисменти, което е обръщане на публиката. И това е успех.

И научих, че не трябва да се предаваш никога на сцена. Излезеш ли със самочувствие и с увереност, хората го усещат. Защото може и един човек в публиката да обърне нещата. Както и обратното. Една зала може да те смаже, ако ѝ позволиш. Дори да са ти фенове, ако усетят , че не си във форма, че не си честен там горе, не си на 100 процента, могат да те смажат.

Това е енергия.

Четох някъде, че има значение дори как е записана една песен, усмихвал ли си се, когато си я пял, бил ли си щастлив…после тази енергия си оставала запечатана в парчето.

Да, каквото и да си говорим, това е енергия, остава си запечатана завинаги там. Смятам, че има песни със собствена вибрация. Ще ти дам пример със „Заедно“ с Любо и Орлин. Някои редактори не я пуснаха по радиата и телевизиите заради определени формати на съответната медия. А тя е любима и на нас тримата. И стигна до хората. И много им хареса.

Така че, една песен, ако има енергия, си намира пътя до хората. Защото има песни, които много се въртят, но ако нямат стойност, нямат енергия, се запомнят за кратко време, но после лесно се забравят.

Личи си, когато една песен е направена, за да се изкарат пари.

Има ли нещо лошо в комерса?

Въпросът е да направено с вкус. Аз винаги се стремя да има нещо в аранжимента, което да направи песента уникална, да я направи запазена марка.

Ако трябва да определиш една песен за твоя запазена марка, коя ще е тя?

„Домино“. Не че е последната, която изкарах. Тя събира меланхолията – старата балада на Графето и новото по-модерно звучене, хард пеенето.

Аз бих казала, че е „Давам всичко за теб“.

Да, тя разцепва на концерти. И „Ако има рай“ също.