Графа – голямото момче на българската музика

Графа – голямото момче на българската музика

23 март ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

В какъв смисъл?

В един момент реших, че не мога да се съобразявам с хора, които не са прави. И започнах да си отстоявам позицията. И се чувствам по-добре. Защото преди  оставах с едно неудовлетворение, че съм отстъпил, а не съм смятал, че е правилно.

Как се прави успешна музика във време и на място, където всички се оплакват, че не може да се прави изкуство?

Нещата при продуцирането са много прости, трябва просто да имаш хубави песни.

Защото можеш да правиш пр на някакви компромисни продукти, но ако песента не е добра, тя не вдига хората, не ги докосва и не остава във времето.

Трябва да имаш интуиция и кога да пуснеш една песен.

А какви артисти продуцирате в Монте мюзик?

Много талантливи хора има и постоянно се виждаме с изпълнители, които искат да станат част от компанията, но за момента не можем да поемем всички, защото сме водещ, но малък лейбъл. И се самоиздържаме, каквото спечелим – инвестираме. За да могат да се развиват артистите. Всеки един от тях е стигнал по различен начин до нас. Били Хлапето в един разговор ми каза, че би искал да работи с нас, после се появи Михаела след един Х фактор, поканихме я, защото видяхме, че има харизмата и ниша за такъв изпълнител, ВенЗи  – един приятел ми прати негова песен, Прея  – след Музикална академия дойде. Гледаме да са талантливи и интелигенти, да са готини хора, защото иначе няма смисъл. И те самите се определиха като семейство – Монте Фемили. Не е просто кух пр, това си дойде от тях.

По-трудно ли им е на тяхното поколение от на вашето? Много твои връстници изпитват носталгия към времената на ММ. Липсва ли тази телевизия сега?

На тези млади изпълнители, които са при нас, им е е по-лесно. Сега може да няма ММ, но има много силно позициониране в Интернет. Има много примери, в които хората стават звезди в Интернет. И то световни примери.  Ето, и в България се случва – 100 кила стана известен в Интернет. Музиката се промени, форматира се. И е много тънка границата да можеш хем да си във формата, хем да не загубиш себе си. И не всеки успява да направи комерсиален хит и той да не е пошъл.

Ти кога се откри музикално?

Аз още правя завои – хрумва ми нещо различно и го правя.

Случва ли ти се да си тъжен на сцена по време на концерт?

Има такива моменти. Но по-често се случва да се разконцентрирам. Забелязвам нещо в публиката и тотално губя концентрация.

Какво например?

Например, виждам точно този човек в клуба, който не се кефи.

Човекът, който демонстративно обръща гръб и казва „Това е ужасно“. И аз го виждам точно него. И леко се сговняваш вътрешно. Но все пак не трябва да го показваш, защото си професионалист. Но вътрешно си го преживяваш, макар и за кратко. Преди време по-трудно излизах от такива ситуации. Гледах да не го гледам този човек. А то трябва да го гледаш. За да му стане и на него гадно.

Но човек се учи в тези участия. Има си закони  – да гледаш направо, да обръщаш внимание на хората отпред, като имаш хитове, да ги използваш, да ги караш хората да са част от цялото, да ги надъхваш. Не е достатъчно само да пееш добре. Това е харизмата.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино