А тогава притесни ли се от конкуренцията?

Не. Това беше добре, защото имаше стимул, имаше конкуренция. Тогава аз дори пишех много от музиката на мои колеги.

Тогава имаше много банди. Защо се разпаднаха, трудно ли е да поддържаш група?

Трудно е, да. Хонорарите се делят на 4-5, групите изчезнаха, съответно – клубовете замряха. Прекалено много кавър банди се появиха и това уби нещата.

Но всъщност, има някакъв естествен подбор. Виж, че за 10 години останаха няколко банди и 5-6 изпълнителя. Останаха тези, които могат да издържат на времето, на конкуренцията.

Определено качествени хора останаха.

Тези, на които музиката им е призвание.

Да, не просто хоби. И сега виждам, че има възвръщане на бандите. Особено след появата на клуб Терминал 1 в София. Има раздвижване в този стил. Говори се за това. И трябва да се продължи, да се появи може би такъв лейбъл за алтернативна музика, защото има хора, които ѝ се кефят.

Какво научи за себе си за тези 10 години работа?

Научих, че баналната фраза „Много е важна жената до мъжа“ е истина, просто защото, откакто срещнах Мария, се фокусирах по-добре. Това, че станах по-рано баща, а може би – навреме, ми даде допълнителен хъс за развитие, за продуциране. Аз си го бях решил още след като изтече договорът ми с Жокер медия, на които дължа много, да направя нещо мое. За да мога да продуцирам друга музика, да дам шанс на други хора. Защото в един момент ти усещаш, че си стигнал тавана, и е хубаво да предадеш това, което можеш, на друг. Тогава има смисъл.

Страхуваш ли се, че ще дойде момент, в който няма да си на върха?

Той ще дойде този момент.

Не е задължително, има групи, които са на върха, а са на сцената от 50 години.

Всичко зависи от това как се чувстваш. Да не си позволиш да остаряваш, това е.

В музикално отношение ли?

Като светоусещане и като личност, не трябва да си го позволява един артист. И като професионалист, трябва да следи какво се случва около него. Но в това отношение, аз винаги съм се старал да съм малко по-напред, като звук, като аранжименти. Даже сега съм по-модерен от това, което бях преди 10 години. Може би тогава и попът беше друг.

Защо повечето ни естрадни певци не се опитаха да бъдат в крак с времето? Останаха си в естрадата, без да казвам, че това е нещо лошо.

Може това по-добре да си остане така. Защото има опити на естрадни изпълнители да са модерни и това седи нелепо. Защото има много фенове на естрадата и по-добре да не се променят, а да си пеят за своята аудитория, която е постоянна, а за нея в днешно време няма достатъчно музика.

Ти виждаш ли се на 70 години на сцената?

А не, стига толкова. Но и това зависи от духа. Виж, Пол Макартни направи песен с Риана и Кение Уест.

Изобщо остаряват ли хората на изкуството?

Зависи от конкретната личност. Ако търсиш ново предизвикателство в живота, в изкуството, тогава не остаряваш.

А  страх ли те е от физическото остаряване?

Ако трябва да съм честен, естествено, че ме притеснява. Кой не го притеснява?

Мисля го, после веднага си заменям мисълта, че сега съм по-щастлив отпреди, много по-удовлетворен от живота, от това, което правя. Зареден, свеж. Работата ме научи на много неща. Работата, продуцентството, тв форматите, по които работих, ме научиха на много неща. На това, да отстоявам позицията си, например.

Преди бях малко по-мек. Сега, ако ме видиш в работна обстановка, можеш да си помислиш, че съм се надул.