Варена царевица на плажа. Ся, той тоз винчилатор къде разнася казана, ги краде посред нощ от някоя нива, вари ги с вода от морето на огън с насечени дърва от Странджа и после с всичката си наглост иска 3 лева за нея и та псува наум ако си купиш само две. Тез ни си знаят паричи.
Ни са занимавам с простотии, я. Каквото искам, сядам да си го направя или намирам някой друг да го направи вместо мени и туй то. Тоз народ, къде вика: „Я мичтая да ида на Дубаят.“ Ми отивай, някой да тай вързал тука?! 50 лева за таксита и джибри в на петак вечар има, ама да си ги вкараш на книжка и да идеш на Дубаят – ни можало. Ай сикчир.
ЕГН-то ми, освен ако ни са от НАП.
Чи мога да скачам на въже, но не ми са занимава.
Чи американският актьор Гари Бъзи ми дължи пари.
На морето, къде? Подготвям са като пиша гневни рецензии от фалшиви профили, за да може да срина репутацията на избрания от мен хотел, да смъкнат циничи, за да не им пропадни сизона и да ми са вържи по-евчина почивката.