"Много рядко говориш за приятелите си, какви хора са те?
Ся, туй да жигосваш разни хора с ечикечи на праячали е глупаво, защото все в някакъв момент с нещо ша чи станат досадни, ша чи ти поискат назаем нещо, някаква работа ша та примолят да им свършиш, някой ша е спал с леля си и чичо му ша го търси да го бий, та ша ти мрънкя на теб. Голяма играчка е да са поддържат таквиз нища, освен ако на теб ни чи трябва нещо. Тогава можи."
Двама са, но не съвсем. Срещаме ги в Пловдив на Пощенска кутия за приказки. Единият е висок, тих, спретнат, възпитан, дори бихме казали почти притеснителен. Другият също е висок, но шумен, атрактивен, странно стилизиран мъж, хитрец на дребно, съвременен Бай Ганьо, човек без срам, първосигнален жител на града. И двамата носят своето очарование. Първият с мълчанието си, вторият, колкото и да е странно, с шума около себе си. Как двама толкова различни хора живеят под един покрив, кой е кокошката и кой яйцето, къде най-често се пресичат пътищата им и кой изхвърля боклука?
Интервюто представя едно момче на ръба на шизофренията – Гошо или Димитър Калбуров. Със „158 удара в минута“.
Ако под „известно време“ разбираш, чи съм избирал какъв цвят да са жълчичи павета там на центъра, тъй е, нов сам на Софията, браво, добре си са подготвила за туй инчирвю, исчински професилонализан. Говорат ми произлиза от преминаването на въздух между двойка мускулни образувания, съставени от лигавична тъкан и разположени напреки на ларинкса. Що питаш?*
Изкарва ма извън нерви туй, ча имам за продаване 6 игри за плейстейшъна, които ни мога да пробутам и сиджят да събират прах. Ни харесвам и инчирвюта, в които ни са плаща, като после ша са видичи у биткойни на мой гръб. И намеци да правя ни ми харесва, ама явно има недосетливи хора.
Вечи са поизпразни, щото лятото ни държат много, ама имаше приблизичелно около 40 суджука, 5 пастарми, ямурлук, гребло за листа, не такова морско, и преносим казан за ракия. Бурканичи нямат приброяване и ни съм са и пробвал. Малка мий кварчирата и за туй всичко в гарджироба държа.
Ся, чи понежи си много убава! Не, наистина… ставаш. Ако ни беши омъжана щях да та включа в списъка с чакащи. Ся па ша та включа, ама в разширения састав и знай ли са, ни са ли знай, ша ли чи доди, няма ли да чи доди рида.
Ся, чи кога беши водеща на Токшоло Невада по Ефир 2, кога чи порасна толкоз работата да съдиш хората, чи по цял ден нищо ни правят? Ей как са самозабравя тоз народ… Всичкото ми времи е заето, щот си имам работа. Инак за последно четох Геймаф Тронс, филмат. Ни ми хареса, накрая не просто са изтаковаха на метеното, ми и почнаха да са замерят и да обясняват как Джинерис имало смисал да изплиска тей легена, как Джонснол имало смисал да ходи да попълва даначни джиклараций у пустиняка, как оня къде осем сизона го разнасяха кат раница на гръб му била най-инчиресна историята и ей таквиз тъпотии. Ядосах са, но пълното ривю можи да прочичечи във блога ми, когато си направя такав.
Ся, мога да кажа Тъндърстръкът на AC/DC, обаче няма да го кажа, щото ся, тез михлюзи са продали над 200 милиона албума по цял свят. Смятай по един лев да са изкарали, за какви пари иде реч! А я са замисли, ако някой има наследствен имот от баба си, ептен па за ко иде реч. И я ей тъй за без пари да им правя реклама за на моя сметка, няма как да стани. Нищо ни слушам.
Без гуми, волан, ангренажан ремак и карданен вал. И то не за друго, а щот съм го правил и не сий работа. Вместо за три часа, стигнах до Варна за три часа и половина. Тутляво и досадно пътувани.
Казва са „Шамар с винкел“ от сръбската група за тежки митали „****** ** ******* КАК СТИ ВЛЯЗЛИ И ЧИЙ ГО ДИРИЧИ ВКЪЩИ И ЩО МА БУДИЧИ, ВАЩО СЕМЕ ПРОКЛЕТО!“ Ни са много популярни, но и не ги препоръчвам.
Ся, туй да жигосваш разни хора с ечикечи на праячали е глупаво, защото все в някакъв момент с нещо ша чи станат досадни, ша чи ти поискат назаем нещо, някаква работа ша та примолят да им свършиш, някой ша е спал с леля си и чичо му ша го търси да го бий, та ша ти мрънкя на теб. Голяма играчка е да са поддържат таквиз нища, освен ако на теб ни чи трябва нещо. Тогава можи.
Справям са, всеки ден ми са обаждат да рикламирам нища на Инстаграмат и съм много доволен. Утре ша са снимам в тарговски обект, ша го тагна и ша придложа на народа десит процента промо код ГОШО за всички поръчки. Ей туй е живота, нищо дан прайш, пара да иджи.
Ей, как ина не попита колко духовно си извисен, всичкичи питачи за пари! Инак дет са вика, нека джицата да си изпушат цигарите, да са набухат здраво с чипса и да си изпият стоте грама захар от енирджийната напитка, та да мий чиста съвестта, чи добре сам ги изрекламирал продукчичи в на Инстаграмат, па тогава ша мисля ко точно да правя с тез сто лева, които са ми обищали да ми плачят.
Избягвам да харча пари, щото туй са глупосчи. Има три читрадки в на там кварталния магазин само с мои нища взимани, които да ги платя, ма то нали там по закон като минат пет години и отпадали такива нища, тъй чи що да са пеня да са правя на голямта ралта.