Тя е червенокоса по рождение, а това вече я прави различна от по-голямата част от човечеството. Освен с цвета на косата, има късмета да се роди с красиво лице и да порасне до 179 см. Това автоматично я праща на модния подиум, където дефилира за едни от най-големите световни дизайнери. Сякаш да се изфука с творението си, природата я дарява с още няколко таланта – Глория се занимава с рисуване (завършва Художествената гимназия), според слуховете се справя страхотно с пеенето, (което тя все още не признава официално), а в последните две години прибавя към CV-то си главни роли във филмите „Семейни реликви“ (Иван Черкелов) и „Безкрайната градина“ (Галин Стоев). Иначе – живее в Ница, а тук се връща от време на време, за да напомни на нощния живот за себе си или просто, за да застане зад DJ-ския пулт и да се пробва в още едно поприще.

Интервюто представя Глория Петкова.

От кого си наследила червената коса?

Червената коса наследих от майка си, а тя – от нейната баба.

Не казвай, че като малка не си имала прякори заради нея?

Всъщност повечето ми прякори изхождаха от факта, че бях доста слаба.

В повечето истории и легенди за вещици те са червенокоси. Как си го обясняваш? Ти имаш ли „шесто чувство“?

Причината за легендите е доста интересна. Най-често е свързвана с Юда, който през Средновековието бил изобразяван именно с червена коса или брада. В християнските общества това било признак за човек, на когото не може да се вярва. Поради факта, че червена коса и порцеланова кожа били рядкост и хората, отличаващи се с тези характеристики, били малцинство, така наречените “ловци на вещици” приемали това като признак на вина. В днешно време обаче нещата стоят по доста по-различен начин. Намирам себе си доста често център на адмирации заради нея (разбира се, когато я оставя естествена, което напоследък не се случва). А за това дали имам така нареченото „шесто чувство”, може да поговорим някой друг път.

Ако можеше да предвиждаш бъдещето, какво би искала да разбереш?

Определено бих искала да зная деня на смъртта си. Не ми се иска да нямам възможност да направя, видя, чуя или усетя нещо важно за мен, само защото земният път е кратък.

Кога разбра, че „ставаш“ за модел?

Никога не съм твърдяла, че „ставам”. „Ивет Фешън“ обаче видяха нещо в мен.

Дефилирала си на почти всички световни подиуми. Какво си мислиш, докато вървиш по сцената?

Обикновено не мога да чуя мислите си. Сърцето ми винаги пулсира доста интензивно.

Как изглежда гардеробът ти?

Доста монохромен напоследък.

Най-безсрамно скъпата вещ, която си си купувала?

Не си купувам безсрамно скъпи вещи.

А която са ти подарявали?

Следващ въпрос!

Нещо, което обичаш да правиш, но от което наистина те е срам?

Не бих използвала думата “срам”, но определено се чувствам гузно, когато прекарам няколко часа, играейки компютърни игри.

Има едни партита, на които гостуващи диджеи пускат музика, която харесват, но която малко ги е срам, че харесват. Кои са твоите топ 3 „срамни песни“?

Харесва ми въпроса определено! Нека видим…

Rihanna – Work

Aqua – Barbie girl

C.Block – We Believe  

Чух, че се справяш добре с пеенето, но малко те е срам. Не знаех, че моделките могат да изпитват срам 🙂 Та, наистина – какво би изпяла ако си пред публика?

Всеки, който е бил с мен на караоке, знае, че Tyrone на Erykah Badu ми е меко казано слабост.