Ясен Козев

Гери каза, че без теб в Кутията няма да е същото. Кога се включи към това приключение, спомняш ли си?

Пред около шест години. В началото ми се струваше, че ще е сложно, тогава бях с две по-малки деца, чудех се вечерта как ще я организирам, но отидох. И видях 500-600 човека, ухилени до уши. И чух и текстовете, които не бяха никак лоши. А до този момент имах един период, в който българската литература започна да ми дотяга (това е лично, субективно мое мнение) и да ставам по-претенциозен. И се бях наситил, и нищо българско не четях. Докато не отидох на Кутията, от която ме лъхна една много свежа вълна от весели, по-сериозни, някои тъжни разкази. И станах фен. И видях как може това нещо да се доизгради, да стигне до повече хора. За да се получи обратнияj ефект, колелцето. Кефеше ме всъщност че много нови хора започнаха да се включват, да пишат, без да говорим за качество.

Това си говорихме и с Гери, че заради липсата на литературна претенция много хора се осмеляват да се пробват. И това понякога води до добри текстове.

Всъщност, наистина няма никаква литературна претенция. Има голяма доза хазарт. Казах ти, че имах един период, в който все попадах на неинтригуващи неща или написани неловко, или темата е била скучна, и това ме е водило до отегчение. Докато в Кутията не е задължително да си писател по професия, може и да си тенекиджия, важното е съдържанието. И това в нея ме привлече. И после технологията – създава се тема и хората започват да пишат. И в началото, когато не съм бил част от това, Гери е получавала по 200 разказа и от тях е трябвало да избере пет, които да бъдат прочетени; пет, които са интересни. Така че не е съвсем неизбирателно. Като куратор на изложба е била нейната работа. И за хазарта ще ти обясня. Да речем, аз мога да видя каква е следващата тема, да напиша нещо, но понеже се притеснявам, че може да не е добро и да го пусна под друго име. Ценко Петров, да речем. И отивам на Кутията като зрител и хората много го харесват. И отивам още веднъж другия път. Любо Дилов го прочита и хората пак го харесват. На третия път обаче решавам, че е редно да получа цялата си слава и вече да не съм Ценко Петров, да съм си аз. Като навремето в чата, дето се правиш на руса жена или млад мъж (смее се). Това също дава известна свобода да се пробваш.

Тоест все още има хора, които пишат под псевдоним?

Има хора, които години наред пишат под псевдоним. Някои знаем кои са. А самите те дори са излизали и чели. Те си пишат и под свое име, но пишат и под псевдоним.