Като каза, че Яни е истинско литературно чудо, какво ще кажеш на хората, които ви критикуват, които казват, че Кутията не представя истинска литература?

Аз знам, че нашето не е точно хип-хоп (смее се).

Неправилен рап ли е?

Ха ха ха, неправилна литература. Да, имаме си критики от сериозни литературни критици, дори в телевизионния ефир сме чували, че изобщо не трябва да се дискутират нашите книги в предавания за литература, защото това не е литература. Наричали са ни „чалгата на българската литература“, а мен лично – „русата Саня на българската литература“ (смее се). Но мен всичко това само ме забавлява. Нямам проблем с тези критики, защото всичко е смесица между литература, театър, стендъп, но когато го изведеш на хартия, става една бърза литература. И когато хората купуват нашите книги (а те ги купуват), след това ми пишат: „Возя се в метрото, чета „Дневник на панелните блокове“ на Никола Крумов, смея се с глас и според мен хората ме мислят за луд. Моля ви, не четете тази книга на обществени места!”

А може би бързата литература е литературата на нашето време? На младите. Всъщност каква е горната граница на вашите зрители?

Няма горна граница.

Отглеждате ли си я тази публика? Също както и авторите.

Да, във всеки град си имаме фенове, които не ни изпускат.

Кога едно четено е провал?

Много е относително. Понякога се притеснявам, напрягам се, мисля че нещо не се е получило и точно тогава Ясен ми казва: „Луда ли си? Беше страхотно! Велико четене стана!” Разбрах, че няма как да съм обективна и че никога няма да мога да седна да изгледам една Кутия като обикновен зрител. Все нещо ще мисля по организацията. Но най-напрегнато ми е било на корпоративни събития, когато ни наемат. Защото там са много специфични теми, специфична аудитория. Случвало се е пред една банка да четем пред хора, които се хранят и изобщо не знаеха какво правим ние там и кои сме. И това създава в нас едно усещане за халтура. Вече много се пазим от тези неща, внимаваме какво приемаме.

Има ли опити за конкуренция? Оказа се, че това е една доста добра ниша, която всъщност вие си открихте.

Нямам нищо против тези опити, дори имаме нужда от тях, защото конкуренцията е нещо много важно.

Колко често се случва самата ти да напишеш нещо?

От време на време, през 2-3 Кутии пускам по един мой текст, но трябва да е спонтанно, не го планирам. Но много обичам да давам идеи на другите автори.

Очаквала ли си успеха на Кутията?

Изобщо нищо не съм очаквала. Сега тя очаква от мен. Май сега съм повече нейна, отколкото тя моя. Ще стане на 10 години догодина и мисля да го отбележим в зала 1 на НДК.

Понеже през целия разговор нещата са малко „аз и Кутията”, а все пак забелязах, че и Ясен върши нещо… Помага ли ти или го взимаш само за красота?

С тоя мащаб без Ясен не бих се справил. Той ми дава невероятно спокойствие на терен. Безценен е, дава ми сигурност, стои твърдо зад мен. Много е важно да имаш такъв човек до себе си. И ми харесва бизнесът да е в семейството. По италиански някак си.