Герасим Георгиев-Геро в прав текст

Герасим Георгиев-Геро в прав текст

12 октомври ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Здравословни режими спазвал ли си някога?

О, да, неведнъж. Но за да спазваш режим, трябва да имаш време. А нашият режим е ненормален. Постоянно си някъде на път, обядът, вечерята те заварват на друго, различно място. И да мъкна кутии, да се пазаря в ресторанта колко да ми отрежат, не става… Завихря ни работата и е трудно с тези режими. Когато получа спокойствие, тогава може би ще опитам отново.

Какво четеш в момента?

„Друговремецът” на Диана Габалдон. Една история за 45-ата година и англичани, които отиват на сватбено пътешествие в Шотландия. Там жената докосва един камък и изведнъж се пренася 200 години назад.

Ти къде би пътувал – напред или назад във времето?

Назад. Напред  – да става каквото ще. Не може да има напред, ако няма назад, ако не се учиш от миналото.  Напред зависи от нас, а назад други са го правили. И тези другите, които са го правили за нас, тях искам да ги видя. Аз малко не съм роден за нашето време.

В кое време би живял?

През Средновековието.

Доста мрачно време си си избрал.

А, не! Малко е мит това за Dark Age. Или пък бих живял в късното Средновековие. Знаеш ли кое ми харесва там най-много? Че мъжът е мъж, а жената – жена. И всичко се случва тет а тет. Няма някой със снайпер, който ще те простреля от няколкостотин метра, без дори да го видиш. Ако някой иска да се разправи с теб, трябва да го направи очи в очи. Който е по-силен, по-можещ, той ще победи. Всеки е на мястото си.

От Me too не харесват това. Тук, във вашите среди вече говорите ли си още нормално с колежките?

Скоро един колега каза: „Хубаво е да си актьор днес в България!“ (смее се). Но нищо чудно и тук да се появят тези неща, ние сме много добри в копи-пейст на глупостите. Дори надскачаме простотиите. С тези движения, с тези истерии, те ще убият всичко в киното и изкуството. Изкуството винаги се е движело от нагона. И бизнесът, и всичко. Войни са се водили заради нагона… Имам чувството, че някой е направил сценарий да затрие този свят като морал, като семейство, като ценности. И това с половете малко не го разбирам. Никога не съм бил против никого. Гей, транс, лесбийка, каквото си искаш бъди. Просто не ми го навирай. Така е и с изкуството – може да има форми всякакви, но не ми казвай, че е най-хубаво, най-новаторско и единствено. Тук много обичаме да даваме квалификации – кое е добро, кое е лошо. Кой си ти, че да даваш квалификации? Може да кажеш “На мен ми харесва“ или “На мен не ми харесва“, но да определяш?! Откъде накъде?! Това ненавиждам в нашата работа. И завистта. В България е гейзерът на завистта. Тук бълва тя, тук е най-чистата, неподправена, първична завист. Ако нещо ни събаря, да знаеш – това е. Мечки сме били! Навремето популярните актьори – Калата Парцалев, Стоянка, никой не им викаше “мечки”. А те бяха истински стръвници, правеха естрада, така наречена от някои “халтура” и то по четири пъти на ден. Но бяха народни заслужили артисти, любимци на народа. А сега: „Той не е добър актьор, а мечка! Защото го харесват!“

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино