Герасим Георгиев-Геро в прав текст

Герасим Георгиев-Геро в прав текст

12 октомври ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Кой те приземява? Гледах вчера репетиция на „Пияните“ (представлението на Явор Гърдев). Без публика, а вие играете на 100%. Възрастни хора… Малко налудничаво ми изглеждахте…

Забелязала ли си, че често актьорите изглеждат по-млади от връстниците си? Мислел съм си, че това е, защото ние се опитваме да задържим това дете, което е в нас, защото самата основа на нашата работа всъщност е игра. И не може да изиграеш даден характер ако не влезеш в неговата глава. А за Аполония ни събраха буквално от пясъка. „Пияните“ е тежко представление и макар и да беше репетиция, трябва да навиеш пружината, за да можеш след два часа да си на 100%. Но аз винаги съм харесвал репетициите, защото там се случват безумни неща. Процесът на правенето, на репетициите е чиста шизофрения, неадекватност, но е много приятен. Особено когато е нещо, което ти харесва. От това по-хубаво няма.

Аз много харесвам това представление. Сякаш Господ говори през героите ви.

Те латинците са го казали „Ин вино веритас“. Може би Господ е измислил тези питиета, за да не задържаме лошите неща. Ето, моят човек в „Пияните“ – той е лъгал, изневерявал… И го държи това, яде го отвътре, и изведнъж го изрича и това е страшно облекчение за него. Колко по-хубаво би било ако си казваме нещата, такива каквито са, директно, истината, нищо че често пъти тя боли. Но пък когато казваме истината, заспиваме много по-лесно. На пияния човек му падат всички защити и някакъв вътрешен глас като че ли му казва: „Давай сега!“ И си казваш всичко. Разбира се, на другия ден жестоко съжаляваш и се кълнеш, че повече никога няма да пиеш (смее се).

Сещаш ли се този филм с Джим Кери, в който той изведнъж трябваше да казва само истината? Ами не беше много приятно. Нито за него, нито за останалите.

Сещам се. Но виж, в нашата професия ние всеки ден можем да си кажем каквото ни е на душата, чрез героя си. Твоите неща през друг човек. Получаваме едно такова пречистване на сцената. Във всеки един герой има 50% от нас.

Ти правиш един от най-запомнящите се образи във „Възвишение“. Колко процента от теб са в твоя герой там?

Когато Вики Божинов (режисьорът на „Възвишение“) дойде да ми предложи тази роля, аз много се зарадвах, защото не съм снимал много кино. А той ми каза: „Ама ролята е без нито една реплика“ (смее се). Оказа се обаче, че моят герой, това, което се случва с него, обръща филма. И има много от мен в този образ. Защото там борбата е абсолютно нечестна. Седем души срещу един. Абсолютно нечестна борба. Ядът в Юсуф Ага беше абсолютно истински, беше мой.

Какви мисли те държат буден нощем?

Нашата работа е свързана много с главата, всичко минава оттам. И особено преди премиера се събуждам, ставам, пуша, минавам през някакви неща… Най-често въпросът е: „Дали взех правилното решение?“ и той ме дърпа за косата, вади ме от леглото… И накрая си казвам, че старите хора са най-прави, че „утрото е по-мъдро от вечерта“ и си лягам. А на сутринта сякаш нещата сами от себе си са се решили.

Сутрин. Какво е първото нещо, което правиш? Аз например си поглеждам телефона, сякаш някакви особено важни неща са се случили там, докато съм спала.

Да, много е смешно, но и аз правя същото. Иначе обичам, когато нямам ангажименти да изцедя тотално сутринта, да се наспя, а после си правя кафе.

Сподели публикацията:

още от рубриката

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино