Каза ми, че сега за първи път си имал време да прередиш библиотеката си от много време насам. Кои са най-ценните книги в нея?

Библиотеката ми е безценна. Но “Лични разговори” на Бергман е моята книга за изповед. Не съм религиозен човек, по-скоро вярващ, но тази книга ми е ценна. Необяснимо е.

Кои са най-ценните ти срещи? Ти си срещал много хора от всякакви сфери и среди.

Всяка среща ми е ценна, особено сега, когато съм у дома и гледам света през прозореца и телевизора. Но има срещи, които са се превърнали в приятелства.  Цветана Манева е такава среща. Най-близките ми приятели от години – Мария, Люси, Виктор, Ани, Милко, Петя, Христо, Веси, Траянка, Румен, Аглика, Стефан, Деси, Цветомир, Иван, Ади… Щастлив съм с дългогодишните ми приятелства. И никога не е било важно дали някой е артист, министър, финансист, учен, лекар… Имам приятели в целия диапазон – от преподавател в училище до човек, който ръководи една от 5-те най-големи световни компании. Това са моите приятели. Те са разпръснати по целия свят. И сега се събираме чрез ZOOM.

Към кого се обръщаш, когато ти е трудно?

Научих се да се обръщам първо към себе си. Броя до 100 и тогава търся съвет от човек, който преценявам, че може да ми даде точен съвет. Избягвам да товаря най-близките. Знам, че те безрезервно ме обичат, но не винаги могат да ми помогнат. За бизнес начинания имам най-добрите юристи на света  – кантората на адвокат Валя Гигова.

Какво всъщност е трудно за теб? Отстрани изглеждаш като човек, на когото му е лесно. Човек, който решава проблеми.

Като всеки човек, ежедневно преодолявам трудности от всякакъв характер – от битов до ексзистенциален. Възпитан съм, че никой не се интересува от моите трудности. Аз трябва да свърша една работа добре. Имам цел, към която вървя. С дисциплина и непрекъснато учене се справям, защото животът ни е даден да се справяме, а не да се оплакваме от него.

Политиката изкушавала ли те е някога? Странно, че никога не сме говорили на тази тема. Ти би бил успешен политик. В добрия смисъл на думата.

Имах предложения през годините от три политически сили да бъда депутат. Имах предложение да бъда заместник министър. Отказах. Не бях готов. Не вярвах, че има смисъл. Но човек никога не знае дали политиката и най-вече отборът, в който си поканен, няма да ти харесат. Като съветник на министъра на културата Емма Москова в кабинета на Иван Костов се чувствах полезен. България успя да синхронизира няколко важни програми в сферата на културата, авторските и сродни права. Научих много от политиката. Но бях отстрани. Видях и отвратителното й лице в пленарна зала. Зависимостите, липсата на елементарни стандарти… За съжаление, политиката е отборно занимание. Хората сме различни, но трябва да има стандарти. И личности. Помня Дертлиев, Савов. Сега като се огледам…

За да правиш тези документални филми, тези задълбочени интервюта, би трябвало да търсиш винаги доброто в човека. Понякога е много трудно. Гениални творци се оказват не толкова гениални хора. Оставал ли си разочарован?

Да. Бил съм не разочарован, а потресен от разминаването между артиста и човека. Но това е мой личен проблем. И съм търсел път, по който да върна любопитството си към твореца. Спомням си за една певица…

Кой е перфектният момент на релаксация за теб? Можеш ли да го опишеш? За да те улесня – аз си представям моя момент вкъщи, в леглото, с пролетен дъжд, който чувам настойчиво по прозорците. И нямам никаква работа.

Дъждът е перфектен саундтрак на моя сън и покой. Другият е тишината. Без аларма сутрин и без списък от задачи.

Ти всъщност не си човек, който остава без работа. С колко хора на ден разговаряш?

Това е проблемът! Понякога говоря с 30-50 човека. Опитвам се да ги намаля. С екипите, с които работя в предаванията “Преди обед”, “Като на кино” и “НепознатиТЕ” съм създал ред да се пишат мейли. За среща всеки трябва да е подготвен. Аз ценя времето си. Ценя и времето на другите. За съжаление, понякога присъствам на срещи, на които се чувствам случайно попаднал.

Ако можеш да избереш да разговаряш с един човек по телефона, който вече не е между живите, но познаваш, кой ще е той?

Баща ми.

За какво ще говорите?

За всичко, за което не ни стигна времето. Той си отиде рано, през есента на 1997 година.

За кого най-често се молиш напоследък? Използвам “молиш” само като израз. За кого мислиш, на кого желаеш сила?

За дъщеря ми. Важно ми е да има път в един по-разумен свят.

Аз много вярвам, че “И това ще мине”. Но май не вярвам, че ще излезем от него много по-различни. Ти?

Убеден съм. Трябва да си глупак, за да не вземеш поука от това изпитание, пред което сме изправени всички. За първи път ВСИЧКИ!

Тъй като по време на пандемия разбираме колко е хубаво да можеш да споделяш, Интервюто споделя този разговор с най-новата платформа в интернет пространството Kvadrat5.bg