Няма как да ме убедиш, че водиш скучен живот. В колко държави си бил?

Да, ако го погледнеш отстрани – аз съм обиколил над 186 държави, преживял съм за моите 45 години какво ли не. Но ето, например, като се видим с мои стари приятели, аз съм горд, че имам приятели от 35 години, тоест от първи клас до ден днешен. И те за мен са изключително стойностни, и като се видим, си мисля, че както и да се променяме през годините, нищо не промени начина, по който ние сме се чувствали  тогава и се чувстваме и днес. Всеки някъде се е чалнал, но като цяло, стъпваме здраво на земята. Това е много важно, да не вземеш да си помислиш нещо….аз гледам толкова пустота, облечена в претенция. Хора, които си написаха биографиите, бизнесмени, продавачи на цветни метали, които стават продуценти, издатели и какви ли не, хора, които дори и с парите си не полагат усилия да се образоват малко. Лъсва една огромна претенция, която няма покритие. Така че, мисля, че всичко, което ми се случва дотук в живота е навреме….Невена Коканова ми беше казала гениална мисъл : „Толкова съм щастлива, че успехът при мен дойде навреме, без да го чакам, защото имам колежки, при които той закъсня и те, вместо да му се радват, се вкопчиха в него и не могат да изпитат удоволствие.“ Оттук насетне, особено за тази година, съм си казал, че аз искам да изпитвам удоволствие – в работата си, в общуването си.

Лесно ли е това в работа като нашата?

Това е много трудно, но в последните години правя проекти, които мен ме интересуват. Аз съм изключителен егоист в работата си. Искам Татяна Лолова, правя Татяна Лолова, иска АББА, правя АББА (моя мечта), искам Наум Шопов, правя Наум Шопов, искам Лили Иванова, правя Лили Иванова. Много важно е човек да бъде честен в работата си. Аз съм много краен в това да отстоявам собствения си интерес. По някой път съм получавал упреци, че съм много претенциозен, интелектуален…Не, това съм аз. Аз се научих да чувам критиката. И я приемам като част от професията, от живеенето  си, и смятам, че е много важно да има такава. Но започнах да различавам критиците, които ми помагат и хейтърите. Живеем в хейтърско време и сетивата ми са много обострени към хейтърите, към непочтеността, защото всеки може да има проблеми, всеки може да сгреши. Грешат само хората, които работят. И това, че някой допуска грешки е доказателство за това, че той полага усилия. Затова и поощрявам  хората, с които работя. Аз доста се промених и в това отношение. Някога съм бил контрол фрийк, искал съм всичко да контролирам. А днес вярвам, че единствено с инвестирането на доверие в другите, можеш да постигнеш добри резултати. Защото лично мен, винаги хората, които са ми вярвали, са ме карали да бъда добър и съм постигал изключително  добри резултати. Хората, които ме гледат с недоверие, ми убиват полета. Научил съм се да ги преминавам, разбира се, защото това е въпрос на характер. Затова се учудвам, като ми казват „Ей, Тошев, много си амбициозен“. Казвам „Не, аз просто никога не съм имал друг шанс в живота си. Никога не съм имал гръб, никога не съм имал финансова възможност и стабилност, аз просто съм знаел, че от малък трябва да работя.“ И работя от 16-годишен. Навремето един от продуцентите ми казваше „Ние ти дадохме шанс, ако не беше „Другата България….“, и аз му отговорих „Вие ми дадохте шанса, за който аз работя всеки ден“. Защото шанса се дава и на други хора – я да имаш банка, я да бъдеш на екран…но колко от тези хора успяват да вземат шанса си и да воюват за това, което им е дадено с лека ръка? На мен в живота никой нищо не ми е подарил, но пък аз се научих да си го взимам.