Колко си чувствителен към думите, към написаните думи?

Страшно ми е важен езикът. Защото мисля, че ако намериш точната дума, нещо може да се случи, да се задвижи. Писането е начин да правиш неща с думи, да предизвикваш неща с думи. На това почиват всякакви религии, клетви, магии. Идвам от поезията, там всяка дума е важна. А сега е точно обратното – говорене напосоки, говорене като в кръчма.

  Особено в социалните мрежи вече наистина няма граници.

Това е падане на културни бариери – можеш всичко да кажеш, да наплюеш, да обидиш… Свързано е с тотално безхаберие към думите.

   Децата ми в момента са на възраст, в която „пишо“ и „ако“ са най-скандалното нещо, което могат да кажат и, разбира се, и най-смешното. И им казах, че когато казват една дума, тя не си отива, а остава във въздуха и ако продължат така, около тях ще има само „пишо“ и „ако“. Ти как мислиш? Преходни ли са думите или остават около нас?

Ние сме преходни, думите не са. Но с тях можеш да уловиш преходното. Те са мрежата. Много харесвам един фрагмент на Лао Дзъ и го цитирах в „Естествен роман“ като отделна глава. Беше нещо такова: „Мрежата служи, за да уловиш рибата. Когато уловиш рибата, мрежата е забравена. Думите служат, за да уловиш смисъла. Когато смисълът е уловен, думите могат да бъдат забравени.“

   Толкова много хора пишат сега, а има и други, които ги издават. Какво според теб има смисъл да бъде „уловено“?

Проблемът е, че има много неудовлетвореност, а сега е адски лесно да изкрещиш. Днес всеки е медия. Ще ми се все още да има хора, които да изпитват срам – заради нещо, което ти си направил, или заради нещо, което други са направили. А не го виждам.

Днес е като в риалити формат, в който е важно да кажеш: „Аз съм си такъв, аз съм автентичен, казвам всичко така, както го мисля, копеле.“ И още „Бъди себе си!” или “Не ми пука за другите!”. Все едно не е имало векове култура и не е имало Шекспир, Монтен, не е имало никой. Ти излизаш „тарзановски“ и се врязваш в света с “Бъди себе си“. И тия пет души там, да речем, не те кефят и ти „че ги напсуваш или застреляш”, щото си “Бъди себе си, копеле!“

Лошото е, че това вече е тренд, ценност.

   Когато бяхме ученици, беше голям срам да си прост. Ако някой се усещаше така, го прикриваше. Днес наистина е тренд да „бъдеш себе си, колкото и да си прост“. Но като каза, че е „лесно да изкрещиш“, се сетих за едни пререкания с твой колега. Преди година попаднах на неговото мнение, изкрещяно в социалната мрежа и тогава се зачудих какво толкова делите в литературата.

„Делите“ не е точната дума. Не съм участвал в това, не съм делил нищо.