Генка Шикерова. Защото е воин.

Генка Шикерова. Защото е воин.

7 март ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Можеш ли да включиш на тотално различен режим, когато се прибереш след работа вкъщи?

Много трудно. Понякога не мога и да спя. Материалът, който правя сега е свързан със сметки, с договори, с финансови отношения. Няма съдби, заложени на карта. И пак вечер се будя като калкулатор  и започвам да пресмятам. Не искам да допускам грешки. И като започна да смятам към 2-3 часа и то отива нощта.

Не те ли промениха децата?

Приоритетите ми се преподредиха. До този момент си бях самодостатъчна, единствената важна. Сега зная, че има други хора, за които нося отговорност и много държа вечер да съм си с тях. Ама като ти говоря с тях, не само да съм с тях, но и да изключвам. Тренирам да го правя, откакто тръгнах на работа. Защото при нас работното време не свършва. Просто да си си с тях. Без телефон, компютър…

За коя свършена работа си била много доволна?

Не зная.

Взимала ли си награди?

Да. Тe галят егото, приятно ти е , но не се фиксирам върху тях.

И въпреки това, като те питам – за коя свършена работа си била доволна, не ми цитираш наградите.

Доволна съм, когато след това има резултат. Хора, на които си помогнал, когато има нещо видимо. Дори са били обикновени случаи – някой е имал нужда от нещо, ти си направил репортаж и той го е получил.

Ако подреждаш новините, би ли разместила реда, по който ги представят сега?

Да, бих ги разместила. За мен, това преекспониране на катастрофи и смърт е ненормално. Животът не е само това. Не може единствено и само това да са основните новини, защото заедно с тях се случват много други неща, които по някакъв начин имат отношение върху живота ни.

Не става въпрос за това да има само добри новини, но ме дразни това издевателство върху човешките съдби, тази кръвожадност, защото тя е повсеместна. Много е лесно да разплачеш някой, който е загубил близък човек. Не се изисква кой знае какъв майсторлък, за да го направиш.

На мен това не ми е хубаво да го виждам, но виждам, че предизвиква настървeние сред някои колеги.

Но те казват, че зрителите го искат.

Знаеш ли, че наистина е така. Бях много шокирана, когато обесиха Садам Хюсеин и видеото му с обесването се разпространи навсякъде. На него има един човек (той), на когото слагат чувал на главата, той увисва на въжето, чува се хрущене, напикава се и това е. В БТВ не го пуснахме. И получихме стотици писма, мейли и гневни обаждания, че цензурираме.

Имаше ли по-романтична нагласа за репортерската работа, когато започна?

Не ми е била романтична нагласата, но тогава тази страст по ексклузивните новини като че ли беше по силна у мен. Като чуех, че става нещо, исках на мига да съм там. Но сега, някак си, инструментите ми за селекция са по-чувствителни. Избираш. Малко повече мислиш и не си толкова първосигнален. Тогава скачах като петле.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино