Сигурно след 10 години и тук ще се случи. Това е естествена тенденция. Засега телевизията е най-лесното, най-евтиното забавление, имайки предвид хората и ситуацията тук. Включваш си го и това не изисква усилия. Върви като фон.
С Боби Пинтев. Без него се чувствам като без крак. Въпреки че поддържаме отношения, приятели сме, но в работата ми липсва. С него сме много оплетени професионално. Това е.
Не съм поглеждала толкова напред в бъдещето. Но аз се чувствах там толкова комфортно, че когато преди две години започнах да се замислям, че май няма да оставам, се чувствах доста странно. Едно такова решение е много трудно, на мен ми беше изключително тежко. Това са 15 години.
Това беше единственото лесно нещо, защото на практика отивах при моите си. Хора, които познавам и ценя. Аз не обичам местенето, има колеги, които сменят работата си на 2-3 години и това за тях не е проблем. Аз не съм от тях.
Да чете.
Документи, да търсиш първоизточника.
На никого не може да вярва. Съмнението е двигателят на нашата професия.
Винаги има страна, не може да няма. Обективизмът в новините е много субективно понятие. В момента, в който подредиш новините по някакъв начин, твоето субективно мнение проличава, независимо, че не си им автор. Дори подредбата има отношение.
За това е важно журналистите да имат висок личен морал. Да са някак си поне чисти пред себе си, ако не друго.
Защото ти си този, през чиято преценка минава това, което ще покажеш на хората. Твоето усещане за справедливост ще се включи, за да подреди историята. В този ред на мисли, много са трудни историите с лекарските грешки, например. Защото няма как да не съчувстваш на пострадало семейство или на такова, което е загубило някого. И това ти влияе. В същото време може пък точно в този случай лекарят да е прав. Да е направил каквото трябва, но изходът да е предопределен.