Генка Шикерова. Защото е воин.

Генка Шикерова. Защото е воин.

7 март ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
       

Аз зная, че си човек, който обича работата си. И познавам и други като теб. Защо тогава станаха толкова мразени журналистите тук?

Защото девалвира професията. Ние направихме така, че да ни мразят хората.

Как го направихме?

Продадохме се. Конкретни хора се продадоха и ни поставиха под общ знаменател в очите на хората.Така си мисля. Стигна се до там да се правят пазарлъци и компромиси, за да можеш да имаш конкретен събеседник в студиото. Цензурират те, като те избягват.

Не знам дали ти прави впечатление, но в момент на някаква криза, хората, които са отговорни, отиват там, където ще им е удобно, а не там, където ще им задават въпроси.

Сключват сделки и изнудват.

Каква сделка – вие идвате, а ние не ви питаме някои неща?

Примерно. Или ти поставят условия – аз ще дойда, ако с мен стои еди кой си или ще дойда сам, или нещо друго. Пазарлък, който няма нищо общо с журналистиката и хората го усещат.

Когато се загледаш в монолога на удобно облегнат политик, вече си в състояние да предвидиш репликите му, без много напъване. И предпочиташ многозначителната размяна на погледи в индийските сериали или интригата на традиционното турско семейство.

Това е цената на пазарлъка.

И ти си притиснат да го правиш, защото гониш рейтинг?

Да, и защото телевизиите се докараха дотам да са абсолютно огледални – срещу сутрешен блок е сутрешен блок, срещу обедни новини са обедни новини, срещу риалити – подобно риалити.

Защо според теб стана така? И за зрителите ще е по-удобно, ако могат да гледат и двете неща, не постоянно да сменят каналите.

Аз мениджърската работа не я разбирам. Но понеже хората, до които се опитваш да достигнеш, са едни и същи, колкото и да псуват зрителите, че някакви неща са им писнали, те на практика си гледат едно и също. И има едни и същи личности, които носят рейтинг и ти се бориш за тях.

Друг е въпросът, че имаме двама емблематични колеги журналисти, които тотално се продадоха.

В буквалния смисъл на думата.

Дори можем да ги назовем поименно.

Да, и зад това, което те направиха, стоят много въпроси.

Ние нямаме отговори , имаме само съмнения за това, как точно са извървяли професионалния си журналистически път.

Много се изненадах, когато видях оповестени банковите сметки в КТБ (колко са истински, колко – не, не зная). Естествено, аз съм убедена, че зад тях има сериозно алиби. С част от тези хора имах общ професионален опит. Аз съм видяла този човек  в момента, в който е дошъл, видяла съм го и в момента, в който и излязъл. И през този период аз съм била свидетел на промяна. Видима промяна, материална. Която не зная как се обяснява. Те сигурно си имат обяснение. И когато под “журналист” се разбира и това, хората спират да ти вярват. Достатъчно e веднъж да счупиш вазата, след това – иди я лепи. В момента, в който се появи съмнението, няма връщане назад.

Да де, но ти вече нямаш избор – не можеш сега изведнъж да се преквалифицираш в архитект, да речем.

Аз не търся избор, не търся алтернатива. Това, което правя, ми харесва. Смятам, че все още има, макар и малко поле, което можем да си прекопаваме.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино