Фотография: Ивайло Петров

ПЪТУВАНИЯТА

Чисто физическото преместване в пространството. Защото аз съм много любопитен към света, към различни цивилизации, култури, народопсихологии, различни манталитети… Да се отдам, да се потопя и да се опитам да преживея. Поради това гледам и чета всякакви пътеводители, документални филми… И винаги всичките ми пътувания, когато са организирани от мен, са добре премислени, с точно определени дни и места и винаги става нещо друго, винаги стават магии и изумителни неща. Последното ми такова пътуване беше в Перу, мечтаното пътуване, което съм искал дълго и бях построил като тайминг и градация да свърши на Мачу Пикчу, защото си представях, че това ще е нещото, което ще ме отлепи. Но това, което се случи на Титикака, беше грандиозно. Като преживяване, като усещане, като такава съвършена близост с божественото. Хармонията с тоталното спокойствие и вечността. И един безкрай. И това, че бях с Яна. Такова съвършенство – да си с детето си там! Аз почти не я чувам и по телефона. То всеки родител иска да направи детето си самостоятелно, но като го пуснеш да си ходи само, всъщност ти преставаш да бъдеш част от празниците му, ти си част от ежедневието, от досадните, скучни неща. И става така, че ти, родителят си този, който само ги отегчава. Макар че днес дойде само да ме пита как съм. И щях да се разплача (смее се). Та, да, Титикака беше съвършеното усещане.