Антониони е режисьор, който пише за мен. Отношението му към жената е космическо. Бих живяла във всяка негова история.
Глас, душа и тяло.
Много е точен пред камера, обожавам естествеността му. Актьор на високо ниво. Умее да се развива след всяка следваща роля. Ужасно много работи върху себе си.
От работата му, разбира се. Актьорската работа изисква отдаване. Понякога ми липсва и тишината му.
Старая се да не го правя. Ако се случи, броя до десет и всичко е наред.
Много малко. Обградени сме от щастие. Винаги можеш да намериш причина да си щастлив.
Самолет и раница! Според мен всеки от нас дължи на себе си едно пътуване сам. „Човекът е човек, когато пътува“, така ли беше? Това е шанс да опознаеш себе си.
Защото е най-слънчев.
Преди няколко дни, след представление, се запознах с актьора Борис Луканов и когато си казах името, той ми отговори: „Няма нужда, аз вече го запомних. Два часа гледах във Вас“. Голяма чест.
Затварям очи. И се потапям.
Лежа си, преди малко се събудих.
Няколко софийски дръвчета и всичко, което ми предстои!
Че някой ден няма да изглеждам като дете.
Нахлузвам си първата рокля, която видя.
Усмивката.
„В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си“. Из „Хората от Оз“.
Рубриката е осъществена с любезното съдействие на Klorane.bg
*режисьор Явор Веселинов