Виктор Николаев – журналист по време на подмяна

Виктор Николаев – журналист по време на подмяна

4 февруари ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Каква е целта на сутрешните блокове. Вие не сте новинарска емисия. Каква е вашата цел?

Целта е да сме актуални, това е най-важното! Трябва да дадеш максимално адекватна и интересна информация по горещите теми на деня. Опитваме се лека-полека да сме и малко по-позитивни. Но като се случи нещо важно – бомба, убийство, веднага се връщаме към новинарския рефлекс – да сме актуални, да сме първи, да реагираме бързо. Но ми харесва, че на хората май им се гледат и други, по-приятни неща – съдя по рубриката на Миролюба Бенатова за успели българи, които живеят в Америка. Ние пускаме откъси и много се харесват, без да има драма и трагедия. Обръща се трендът в положителна насока.

По-добри ли сте от конкуренцията?

Ако питаш мен – по-добри сме, ако ги питаш тях – те са по-добри.

Теб те питам.

Смятам, че сме по-добри, по-бързи сме, по-добре усещаме кое е по-важното, кое е по-интересното, това е отработен рефлекс. Това е занаят, с времето започваш да усещаш нещата.

Зрителите не знаят, но „битката“ за актуален гост между две медии е страшно нещо. От какво зависи къде ще отиде въпросният човек – само от скоростта на поканата ли?

Различно е – понякога е да звъннеш пръв, понякога Министерствата гледат да редуват медиите, за да няма сърдити, понякога е да звъннеш лично. Наистина има битка за определени гости, темите често са същите. Актуалните.

А другата битка – с гостите, които никога не отговарят конкретно? Кой всъщност е най-хитрият човек, който е заставал срещу вас с Ани?

Има много хитри гости, няма да споменавам имена, защото са актуални.

Някои не са много приятни, но аз се опитвам да се възпитам дори като видя пропагандни лъжци, да съм достатъчно спокоен, за да ги приема. Понякога е имало вътрешни бунтове, когато виждаш, че някой те лъже, но трябва да го изслушаш. Но зрителят вижда и усеща ако някой се измъква.

Има и ситуации, в които е добре да се пита по няколко пъти. Когато е важно. Не е голям героизъм.

Сигурно има и приятни политици?

Има хора, които са много симпатични в живота и неприятни в ролята си на политици. А и при повечето има промяна, когато от опозиция отиват във властта. Стават по-недостъпни. Може би е нормално.

Много твои колеги използват телевизията като трамплин към политиката? Не изглеждаш като човек, който има такива идеи.

Нямам такава идея, наистина. Не ми е интересно.

Звезди ли сте водещите на сутрешните блокове, както е навсякъде по света?

Не. Разпознаваем си. Но аз съм  малко социопат – от колата – на работа, от работа – вкъщи. Малко се пазя, не обичам да съм център на внимание.

Заплашвали ли са те във връзка с работата ти?

Не, нямам драстични заплахи. Недоволни е имало, но заплахи – не. Обаче имам един интересен случай. Карах Шкода и една сутрин влизам в нея, сядам и виждам, че седалката е много дръпната назад, следи от два крака на таблото, пушена и изгасена цигара, и оставени два лева. Казвам си: „Това не е моята кола“ и излизам. Ама моята беше. Така и не разбрахме какво е това. Но не мисля, че е било заплаха, някаква случайност, може би.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино