Защо тези събрания винаги са свързани със скандали или поне аз имам такова впечатление?

Знам ли? Имам чувството, че логичното обяснение отново е в народопсихологията ни. Защото колкото и позитивни и успели вече практики и модели да въвеждаме в организацията и събирането на средства за творците и авторите на музика, винаги се появява някой, който не вярва в тях. И това са хора от гилдията, за съжаление.

В УС на Мюзикаутор си. Защо ти е това?

Реших да приема това предизвикателство, защото искам да се занимавам с авторско и с медийно право, интересна ми е тази материя. Този “терен“ в България е като една тук таме разорана и незасята нива, с много неща за доизкусуряване. Аз вярвам, че с времето нещата ще се доизгладят.

Истината е, че хората в България трябва да се научат да плащат за нашия труд. Да плащат за музиката, която всекидневно потребяват и слушат, било то по радиото, по телевизията, в асансьора на хотелите, в ресторантите. Как ще се чувстваш в бар или място за хранене без музика?! Някой задава ли си този елементарен въпрос?

В платформи като Spotify и iTunes плащането е задължителен елемент, за да можеш да получиш достъп до любимата си банда или най-новия сингъл на изпълнител, който харесваш. Сумите са незначителни, но регистрацията е обвързана с плащане – 2, 3, 5 или 10 евро за цял албум. Защо музикантите в България да не получават пари за труда си? Регламентирано, установено, ясно и прозрачно, както  се случва по целия свят!? Не знам кой е виновен за това, но хората тук трудно вярват в добрите модели и тяхното осъществяване. По-склонни са да те бутнат и да паднеш, харесва им много повече. Но няма как тези неща да не се случват вече и при нас.

Може ли да се живее само от музика в България?

Да, аз от това живея. Изцяло. От много малка съм се откъснала от нашите и съм се издържала само с музика. Не казвам, че винаги съм била супер. Имала съм моменти, в които не съм можела да си платя дори наема. Живяла съм с две и с двеста, но това не е оказало влияние на желанието ми да правя музика. Абе, хубави години бяха. Събирахме се, знаеш – на купони по апартаменти, говорихме за музика, за идеи, за книги, на сутринта никой не проверяваше изчезнало ли е нещо, не е ли… Имаше една особена атмосфера, която за съжаление отдавна изчезна. Знаеш ли, за първия клип „В двореца съм сама“ аз и Десо поискахме по 400 лв от родителите се, за да го снимаме. Дори Военния клуб с връзки на дядото на Десо го взехме на бартер. Така ставаха нещата. И съм била толкова горда, че съм постигнала нещо, че съм направила това сама. Вярвам в това, което правя и това е разковничето към успеха, според мен.

Дори да печеш хляб, ако вярваш, че той е вкусен, ще бъдеш най-добрият хлебар. И това го казвам с цялото ми уважение към тази професия.

Има нещо много истинско в това да печеш хляб за хората. Ние, музикантите месим и правим хляб за душата.

Понеже няколко пъти в предни твои интервюта спомена, че си получила предложение от Петър…Та, любопитствам чисто по женски – вече смени ли си фамилията?

В ЕСГРАОН пише всичко! Вече съм Виктория Величкова.

Какъв ще бъде твоят май?

Силно ангажиран с детето и всички неща около него. Щастлива съм, че най-накрая ще ми се случи, защото дълго време съм чакала този момент. И винаги някак съм знаела, че първото ми дете ще е момиче. Това пак е съдба, да знаеш