Очевидно стъпките за осъществяването на подобен проект не са особено леки. Само заради Маргарита ли го правиш?

Не. Може би това, че вече имам дете, е двигател, но не е само заради нея. Не зная дали виждаш с какво качество са и странните анимации на детските песни в мрежата? Бих искала децата да гледат нормално детско съдържание.

Чакай, нали дискът е само с песни?

Да, но всяка една песен ще има видео и в него основните герои Мими, Биби и Маргаритка ще са тримата приятели, които разказват историята на песничката. Ще започнем с видеото на „Зайченцето бяло“ още през януари и периодично ще пускаме ново. Проектът ще има сайт, както и канал в YouTube. Надявам се децата да харесат Мими, Биби и Маргаритка и да ги припознаят като своите герои от детството, както ние си имахме Педя човек – лакът брада и Сънчо. В диска сме направили стикери на героите, които да забавляват децата.

Защо най-хубавите детски български песнички са толкова стари? Повечето от тях са буквално от детството на нашите родители…

Може би те са толкова хубави, че другите, новите, не могат да минат този праг на детска любов. Но като приключим с тези песнички, с целия екип ще се опитаме да правим нови песнички, свързани с ежедневните навици – как децата да си мият зъбите, да четат книжки, да уважават родителите си… Ще се опитаме да тръгнем в тази посока и така да помогнем на много семейства да предложат лесно, само с един клик, интересно и качествено съдържание на децата си на български език.

Ти знаеш ли, че повече детски песнички, които сега виждам в диска, всъщност са били стихове и върху тях по-късно е правена мелодията? Може би пък няма такива тестописци – текстовете трябва да са прости и децата да могат да си представят. Кой да ги пише сега?

Не казвам, че със сигурност ще успеем. За нас това е огромно предизвикателство, но ще опитаме. Нека отново споменем Леда Милева, която твърди, че е написала текста на „Зайченцето бяло” на един дъх. Смятам че това е правилният път нещата да се получават – без много бутане и напъни. Така се раждат гениалните произведения.

А Маргарита как ще я опазиш от текстовете на „Издислав“ и Гери-Никол? Вярвай ми, след много кратко време тя вече няма да слуша само детски песни.

О, това ми е ясно! Аз не мога да я държа под похлупак. Като „излезе от вкъщи“, тя вече трябва да има тези културни, ако щеш и естетски граници, които сме поставили у дома. И това, че ще прави своя избор, ще е показателно как аз съм си свършила работата като родител.

Има ли „правилна“ и „неправилна“ музика?

Не. Всеки има право да слуша каквото си иска – от класика до чалга.

Въпросът е какво избираш да слушаш вкъщи, в колата, с децата си.

Моята нагласа и тази на хората, с които работя, по всякакъв начин изключва чалгата и всякакви нейни производни. На първо място, тя изобщо не ме забавлява и на второ, не ме образова, не носи никаква стойност. Защо да слушам чалга?!

Вълнуват ли те дискусиите около „Издислав“ и „Яката дупара“?

Втората още не съм я слушала, но да ти кажа – не ме вълнуват особено.

Нашето време има право на своите абсурди.

България е абсурдна държава, за съжаление. „Издислав“ е роден от нашето време, ние сме си го родили, не трябва да му се сърдим.

„Ние, българите“ или „ние, музикантите“?

Творчеството на един музикант се ражда от средата, в която той живее и се култивира. И в един момент той “изплюва” нещо (с извинение за израза), което е “Издислав”, например.

Какво най-често пееш на Маргаритка?

Всички песни от диска, плюс репертоара на Лили Иванова. Тя го обожава, а на „Свири, свири щурче“ дори й се отваря апетитът.

От днес може да намерите диска „Маргаритка“ на касите на бензиностанции ОМВ , книжарници Ciela и онлайн на сайта на проекта – www.margaritka.bg. Интервюто предлага да стартирате с „Над смълчаните полета“ за повече коледно настроение. За повече актуална информация, винаги може да кликнете ТУК.