„Уговорката“ за това интервю е на повече от пет години. Тогава само аз от двете ни знаех колко трудно е да намериш хубави, нормално изпяти и аранжирани детски песнички, за да ги пуснеш на децата си. Тя само предполагаше, но вече имаше идея за работа върху подобен проект.

После, преди малко повече от половин година, се появи първата ѝ Маргарита. И стана катализатор на всичко, за което ще говорим сега. И под „всичко“ дори не става дума само за 11 от най-обичаните детски песнички, направени със съвременен аранжимент и изпяти от едни от най-популярните имена в музиката . Втората „Маргаритка“ на Виктория има още по-големи амбиции и днес само маркираме старта.

Виктория Терзийска представя „Маргаритка“ в Интервюто.  

„Маргаритка“ излиза днес, но аз си спомням, че ми сподели идеята си преди няколко години.

Да, преди повече от пет години пътувах към морето с Мия (моята кръщелница), която тогава беше още малко дете и установих, че на бензиностанциите няма никакви дискове с детски песнички. И ми хрумна, че би ми било интересно да направя нещо такова и да запълня някаква ниша, която да има детско съдържание, но да е направено модерно, да не е със стария аранжимент и съдържание, които едно време ние сме харесвали, но вече не са толкова интересни на днешните деца. Тогава поканих Краси (Тодоров) за музикален продуцент и започнахме малко по малко да избираме песничките и да се обаждаме на музиканти, които смятаме, че са подходящи за всяка една от тях.

Защо ти трябваше толкова време, за да завършиш този проект?

През тези години всеки един от участващите в проекта си вземаше неплатен отпуск и работата спираше за малко. Но после винаги се появяваше някакъв мотив, който да ни покаже, че трябва да го доведем докрай.

Моят последен мотив беше детето. Реших, че ако не го завърша сега, няма смисъл въобще да го продължавам.

И реших да го кръстя „Маргаритка“ – на нея (посочва 7-месечната си дъщеричка) и по този начин да носи и някакво мое лично послание. Държа да кажа, че с парите от диска няма да осъществявам търговска дейност и да печеля. Реших, че с печалбата ще направя една детска площадка в София. Вече съм се свързала със Софийска община и се надявам тяхната подадена ръка да ни помогне да осъществим идеята. Ако проектът се хареса от хората и песните добият популярност, смятам да потърся като партньори и други общини в България, с които в партньорство да построим още детски площадки.

Коя песничка от детството си спомняш най-ярко?

„Балонче хвърковато“. С нея съм се явявала на всякакви конкурси като малка и ги печелех. Абе, много я обичам! Всъщност благодарение на нея моята другарка Анкова откри, че мога да пея и може би благодарение на нея поех по пътя на музиката. В диска аз пея тази песен, разбира се (смее се).

А другите музиканти, които участват в проекта? И те ли си имаха любими песнички? Лесно ли ги нави да се включат?

Да, всички ги изпяха без да ми поискат нито лев, защото проектът много им хареса. Дори Белослава и Графа бяха така добри да подкрепят и занапред проекта с лицата си. И по този начин да покажем, че това е нещо наистина благотворително.

Лесно ли ви дадоха правата на песничките?

Истината е, че много от правоносителите (защото правата на всяка една песен трябва да се заплатят) в началото бяха много скептични. Минахме през доста перипетии, но в крайна сметка се оправихме и с тази административна каша.

Защо някой може да не си даде правата, особено ако ги плащате?

Освен песните, включени в диска, имаме и още записани, но за тях не получихме права. Но пък ето, Юри Ступел, който е син на Петър Ступел, освен за „Зайченцето бяло“ и „У дома часовник трака“ ни даде напълно по негово желание още една страхотна песничка – „Продавач на надежда“. А диригентът на Софийската опера и балет – Стефан Недялков, който е правоносител на „Над смълчаните полета“, ни даде много интересна идея – тази (или дано “тези”) площадки да ги направим с музикални игрови елементи. Като дойде едно дете, да може да види нотите, да види микрофон или някакви инструменти. Свързах се с фирма „Ареа” ООД, която се занимава със създаването на детски площадки и може да изработи подобни игрови елементи. Те толкова се вдъхновиха, че започнаха сами да измислят подобни елементи и да дават идеи за площадката. А да ти кажа, една площадка изобщо не е евтина. Оказа се, че никак не е лесно да осъществиш подобен проект. Наследничката на Леда Милева – госпожа Виолета Цонева, пък ни даде друга идея – видяла я е в Залцбург. Става въпрос за едни пейки, на които като седнеш, можеш да си пускаш музика, докато си почиваш в градска среда. Защо пък ние да не направим такива и децата да могат да си пускат нашите детски песни, които в диска имат и караоке версия, така че цялото семейство да може да седне и истински да се забавлява?