Той е човекът, който може да ви преведе от точка А до точка Б в планината, като междувременно ще ви разкаже за навиците на дивите животни, опасното жило на стършелите и няколко истории за върховете, които гоните. Той е от онези хора, които са избрали професията си със сърцето и така я вършат. Това си личи дори от начина, по който говори за нея. Срещам го в центъра на града, но в по-голямата част от живота си се е събуждал с гледка към няколко планини. Той е планински гид, с големи мечти в джоба, които е на път да осъществи.

Интервюто представя Веселин Дургов.

Страницата ти във ФБ се казва Campfire. Жената, която ме срещна с теб, ми даде като отправна точка думата „огън“. „Питай го за огъня“, ми каза. Е, питам те.

Просто е. Освен, че е една от най-големите стихии, огънят е и събирач – събира хората, топли ги, те пеят, свирят, говорят около него.

От кога са първите ти спомени около огъня?

От селото ми. От дете сме си правили много често огън. По-късно по планини, морета, къмпинги… А и като бях в Аляска, с един приятел често ни се налагаше да си готвим на огън. И му измисляхме свойства – той ни даваше светлина, храна, пъдеше комарите… Бяхме стигнали до 15 свойства. Запознава хората, дава уют, почиства, защото каквото и да оставиш, става на пепел… Трябва да намеря списъка, за да видим какви бяха останалите.

Кога откри планината? Да си планински водач не е професия по неволя, а е въпрос на избор.

Още от гимназията. Селото ни Аканджиево е на границата на три планини – виждам Рила, Родопите, а самото село е в Средна гора и Централен Балкан. Панорамната гледка от къщата ми е все към простор, към планина. Постепенно взех да ходя по леки маршрути, а в университета започна да се случва по-често, защото единият ми колега се оказа алпинист, така че минах и курс по алпинизъм. В един момент реших, че хобито ми може да стане професия и се свързах с асоциацията „Планини и хора“, която провежда курсове и издава лицензи за правоспособни планински водачи. Дотогава работех по корабите и вече бях изкарал достатъчно време във водата. Казах си, че е време за високото.

Как се взима изпит за планински водач?

Това са няколко модула, като след всеки един трябва да взимаш изпит. Метеорология, първа помощ, ориентиране, психология при планинското водене (модул, в който се учиш как да анимираш, не просто да си скучен като учебник). Ако си вземеш успешно всички модули, имаш и държавен изпит. Ако го минеш, след него е теорията, базирана на география, история, религия…

Да си планински водач с диплома звучи сериозно.

Да, вече е официална професия, може да се осигуряваш като такъв. Дори входният изпит, за да преминеш тези курсове, е доста труден. Цедката започва още оттам. А зимните профили са много трудни – трябваше да копаем, да правим иглута в снега, да спим в тях…

И през зимата ли има хора, които искат да правят преходи?

Да, със снегоходки и ски туринг, много е разпространено. Както и фрийрайдъри, които също трябва да можеш да заведеш да карат извън пистите.

Колко често ти се е случвало да прилагаш знанията си по първа помощ?

За щастие не съм имал случаи, в които да трябва да прилагам медицинските си знания. Не сме имали ухапване от стършел например, което е много по-опасно от ухапването от змия.

Защо спомена стършела, толкова ли е опасен?

Да, стършелът може да те ужили няколко пъти (за разлика от пчелата) и жилото му е много дебело, вкарва голямо количество отрова. Освен това ако си попаднал на един, значи си в обсега на гнездото им и е много вероятно да дойдат и още. От стършел човек трябва да се пази повече, отколкото от змия тук, в България. Пък и единственият му естествен враг е пчелоядът.

Преди няколко дни, когато те потърсих, ми каза, че ще участваш в някакъв форум, на който ще говориш за пчелите. Откъде си толкова добре запознат с тях?

Баща ми е пчелар. Имаме кошери с него. Затова знам и не ме е страх от пчели. То няма и защо. Пчелата има един трип – от кошера до цветчето, ако не й отваряш кошера и не й се бъркаш в пътя, няма да те закача. Пък и те си имат организация, имат си армия, не всички жилят. Много рядко пчелата ще се занимава с теб, тя не е агресивна, а и е заета с други неща.

Да се върнем на твоите турове, които организираш като планински водач. Какво ти се иска да постигнеш с тях, освен да заведеш няколко души от точка А до точка Б?

Иска ми се да има малко повече разбиране и уважение към природата. Да се усети духът й. Не просто обиколка и селфита в планината. Освен това идеята на тези турове е, че не само дишаш чист въздух и пиеш чиста вода, на тях срещаш и хора със сродни интереси.

Какви хора идват на тези турове? Има ли определен тип?

Хора от различни възрасти и с различни професия. Като че ли идват малко повече жени. Мъжете са по-големи индивидуалисти, наемат се повече да се самоорганизират.

Кое е най-страшното в планината? От какво човек трябва да се пази? Какво им казваш на хората?

Гледам да не плаша хората (смее се). Нашите планини са ниски, няма отровни гадини. Най-страшното е да не загубиш енергията и желанието да ходиш. Тогава става лошо.