Не. Това е лично решение. Тогава този човек ми каза: „Това е хероин и от днес си го плащаш.“ И нали ти казах, дори не знаех какво е това точно. Ако бях попитала, сигурно щяха да ми кажат. Тогава всички в тази кръчма на Магура пушеха, онези бурни години. Пушехме в кръчмата, можеш ли да си представиш?
Майка ми ме заведе на лекар и няма да забравя какво каза той: „Тя има зависимост от наркотиците, но не е наркоманка. Не е развила това стадно чувство да се събира на групички с други наркомани, да не се грижи за себе си, да е мръсна, да краде, да изнася неща от вкъщи…“ Така че наистина не бях типична наркоманка, стараех се… Не взех нищо от нас, за да си доставя наркотици, през цялото време си изработвах парите. Аз съм израснала в много морално и консервативно семейство и може би това има значение.
О, не, изобщо не е. Като си зависим, ти трябва една определено не малка сума на ден. Само за дозите. Тогава работех като сервитьорка и когато ме хванеха, че се друсам, защото това се случваше, още на другия ден започвах работа на друго място. Изобщо не се спирах.
Много беше страшно. Какво преживяха тези хора с мен… Бориха се докрай, помогнаха ми много. Знаеш ли, това е заболяване на цялото семейство. То засяга всички около теб. Ти умираш пред тях всеки ден. Всяко звънене на телефон за тях е ад. Живеят в кошмар. Проблемът е, че много хора се отказват, предават се, гонят децата си от дома. А не трябва. Зная, че е трудно, но обикновено децата им си нямат никой друг. Родителите са единствените, които остават до теб. В един момент майка ми ходеше на погребения на наркомани, дори не зная как ги е намирала, не съм я питала. Все едно е чакала аз да съм следващата и се е подготвяла за този момент.