Е как кои!? Руса, слаба, с голеееееееееми сини очи.
Нещо от гардероба на българския „хайлайф“ (сещате се кои визирам).
На баща ми му е ясна разликата между порнографията и художествена фотография.
Смятам, че този език е за по-зрели хора и това в момента ми дава възможност да оценя това, което съм учила, да го преосмисля и да го развивам. Японският въобще не е лесен и се изисква амбиция за овладяване, която не е присъща за тинейджърите (поне за мен не беше). Така че, в момента преоткривам езика и се радвам, че имам основа. Повече от 4 не бих си дала. Затова сега наваксвам – ето че никога не е късно
Като започнем от 2-те азбуки, хилядите канджита, красивото писане…
Докато бях в гимназията, не се бях сетила да гледам анимета, затова сега наваксвам.
Където и да ги заведа, все ще са доволни. Това е един много любопитен народ, чиято психология и начин на живот нямат нищо общо с нашия, затова всичко ги впечатлява. Разбира се, храмове, музеи и кулинария (българска – кебапчета, кюфтета, шопска салата и ракия).
В Еврофутбол! Ще ги заведа на националния стадион „Васил Левски“, за да им взема акъла с мащаби, с уговорката, че те ще ме заведат на „Маракана“.
Чудя се дали ако си падна, ще мога да стана, затова съм взела радикалното решение да не рискувам. Не мога да съм част от харем, обичам да съм една единствена и завинаги. В такъв случай, в областта на интересите ми остават всички останали.
Че съм красива, умна, добра… и всички други подобни неща, които аз до този момент не съм осъзнала, че притежавам (не, че не ми е кеф).
Зависи този с комплиментите какво иска. Напоследък комплиментът върви с някакво желание.
Моя срамен guilty pleasure са:
1. Take That – „If only takes a minute“
2. The 1975 – „Love me“
3.Kelis – „Milkshake“
Обичам да ходя пеша и да слушам музика. Редовно ми се случва, като изляза или се прибирам, да си припявам на улицата заедно с песента, която звучи в ушите ми. Хаха, ако няма много хора не ме е срам и да потанцувам, да включа и хореография.
Майка ми казва, че сигурно някой трябва да умре, за да изляза с лек грим, а представяш ли си за негримирана?! Признавам си, страст ми е.
Това, от което във времето ще мога да направя каквото си поискам.
Извън ежедневните ми ангажименти, смятам че добре се сливам със софийския нощен живот. Освен да слушам хубава музика по клубовете, новата ми страст е и да диджействам.
Родната артистична среда – не мога да я избегна…
Отговорът на този въпрос ще пропусна, по причина на големия му обем. Ако въпросът е: „Има ли срам?“ – „Има, има…“
“Zdraveyte, do kraya na otchetniya period razpolagate sas 120 MB pri maksimalno dostizhima skorost.”
Братовчед ми имаше рожден ден – луд купон!
I’m the laziest ambitious person I know.