Не са ли те канили в политиката?

Опитах преди години, но първо исках да видя как ще ми подейства средата, да опипам тестото преди да изпека хляба. Може би не беше моята среда, не бях сред правилните хора. Може би трябва повече българи да задействат тази идея за интегриране. Но вярвай ми, мен циганите ще ме чуят повече отколкото ще чуят някой българин.

В разговор с теб винаги съм ползвала думата  „циганин“, никога „ром“. Зная, че не се обиждаш, пък и ти сам я използваш.

Толкова тъпо е да наречеш циганина ром. Все едно българин да се чуди, защо на Запад помежду си българите се наричат „ганьовци“. Ами, няма по-нормално, „ганьовци“ са.

По-добре ли си възприеман по света? Ти пееш много в чужбина и то пред чужда публика…

По-добре платен съм. Иначе и тук, и там хората ме обичат, плачат в публиката, виждам ги. Така е, когато музиката е добра.

Кога знаеш, че едно парче е добро?

Когато гледаемостта на видеото е огромна ,бърза. Както се случи тези дни с „Мотел“.

Как те кара да се чувстваш това – тези милиони гледания?

Много горд и много силен. Кара ме да си казвам: „Мамка му, аз съм единствен! Единствен по рода си.“

Откога имаш това самочувствие?

Отскоро. Дълго време правех неща, за да се харесам – какъв трябва да бъда, защо трябва да бъда, слушах различни хора по отношение на музиката. Сега не ми дреме за другите.  Сега слушам само себе си.

Безмилостно ли е във вашите среди, във фолка? Какво ще стане ако изчезнеш за едно година, ако се върнеш и не си вече красив и актуален?

Не зная. Не съм в тези среди.  Аз от години тичам сам в моя коридор. Те си тичат там заедно, спъват се, падат, стават. За всичките години никой не дойде да тича в моя коридор, да каже: „Аз, Васко, ще ти взема короната!“

Ти какво слушаш?

Българска естрада, знам всички песни на ФСБ, Трамвай номер 5, Лили Иванова, Сигнал… Всичко.  И Майкъл Джаксън. Той ме успокоява, че да си гей и черен не е толкова страшно. Че дори да умра неразбран, поне ще умра обичан. Той си отиде неразбран, черен и гей. Но обичан.

Не ти ли е време за нова автобиография? Спомням си старата.

Дааа, Ваня Щерева я написа тогава, аз й разказвах, тя пишеше. Беше много хубаво време. Ама много послъгвах. Иначе  до този момент съм преговарял с три издателски къщи за нова автобиография, но не можахме да се разберем. Те продължават да мислят, че трябва да издадат книга с тираж на американски бестселър, а да бъде платен като източноевропейски вестник. Няма как да кажа всичките си тайни, страхове и съвети, без наистина да си заслужава.

Няма ли пак да послъгваш?

Не, вече съм готов да споделя неща, които съм правил като млад. Споделям понякога с колегите си, с които работя, и те направо не вярват. Щом тях все още мога да ги изненадам…

Да, обаче дъщеря ти може един ден да прочете тази книга.

Нека. Нека види, нека знае.

На какво я учиш?

На нищо засега. Тя сама ще се научи. Живее в дом, в който няма тайни.

Може ли да пее?

Опитва се, мисли си, че може (смее се).