Гледам тези музикални формати, които се въртят напоследък и много се смея. Нелепи, смешни хора, подигравам им се.
Не, аз имах повече и нужните качества. Не можеш да живееш с мисълта, че си Мадона или ще станеш Мадона, само защото известно време те дават по телевизията. След три месеца ще се возиш обратно в тролея, защото нямаш необходимите качества. Затова,по-добре, насочи енергията си на друго място. Но да не се отказват, де. (смее се)
Не просто докоснат. Аз зная, че съм солистът в хора на Господ. Не ме е срам да го кажа.
Ами, да. Значи Господ ме е направил циганин, гей, дебел, само някаква ужасна болест не ми е дал. От всички ужаси и грозотии, от него съм получил всички. И с тази дарба като че ли ме се издължава.
Да, май да.
За тях наистина никой нищо не може да направи ако не е от „техните.“ Те са много диви. Диваци сме си. Много ги обичам, но и много им се дразня. Гледам ги по цял ден в YouTube, гледам как говорят едва-едва български, страшно развален, и виждам, че знаят, че не могат да го говорят, и от това им е смешно и се смеят на себе си, и аз им се смея, обаче си мисля: „Добре де, как да ни приеме сериозно човек, без да говорим, без да сме учили!?“. То и аз почти нямам образование, до четвърти клас само…
Това е най-важното. Образованието. Да се махнат от тяхното си общество, да бъдат интегрирани и да учат. Виж колко примери има с осиновени циганета по света-връщат се, умни, образовани, знаещи. Тези коптори, тези места, на които всички са заедно, трябва да бъдат заличени и малко да заживеят с българите. Не рязко, че ще стане страшно.
Знаеш ли, на тях там им е добре. Живеят ден за ден и така им харесва. И това трябва българите да го разберат. Различни сме. Можем така.