Един разговор за омразата, търпимостта, циганите, изгорелите дипломи, предразсъдъците, глупостта, таланта, тичането в собствен коридор, политиката, интерграцията и една звезда на алеята на славата.
Познавам го от времето, в което носеше токчета и не излизаше без мигли. Трябва да си призная, че първия път, когато го срещнах, почти го мразех. Бях водеща на популярната класация „Българският Топ 100“ по БТВ и въпреки моите възражения в чарта бе включен и поп фолк. Аз напуснах в знак на протест, но седмица преди това промяната бе започнала и трябваше да интервюирам него – знамето на чалгата, кралят на поп фолка, най-скандалното явление на музикалната ни сцена. Разбира се, не го харесвах, а глупостта на младостта дори не ми позволи да надникна зад маската на силно гримираното момче срещу мен, което най-вероятно не ме харесваше също толкова силно. Година по-късно работата ни срещна отново, а през 2007 година вече бях главен редактор на „Вечерното шоу на Азис“, което освен урок по професионализъм, за мен се превърна в урок по преодоляване на предразсъдъците, урок по взаимност и приятелство. Тогава за първи път чух божествения му глас извън песните му, които и до днес са далеч от моя стил музика, научих, че интелигентността не е училищна диплома и че когато срещу теб стои човек с голямо сърце, няма никакво значение каква кръв тече във вените му или каква музикална религия изповядва. Разбрах, че мога да харесвам някого истински, въпреки че той е всичко, което аз не съм.
Днес го срещам по повод истерията около видеото му „Мотел“, но тази среща е отдавна чакана и никога окончателно завършена.
Васил Троянов Боянов. Азис в Интервюто.
През целия си живот съм се сблъсквал с предразсъдъци. И до ден днешен. Въпреки че хората вече чуха как хубаво пея, въпреки публикациите в Ню Йорк Таймс, въпреки че Кети Пери качи моя песен на стената си във ФБ, въпреки моите имитации в много страни в национален ефир. Въпреки това, хората все още не вярват, че циганин трябва да ги представя по света, че дори и да бъде нещо в тази държава. Ето, четем постове на интелектуалци и въпреки че те пишат: „Вижте това момче, това циганче какво готино видео направи, против омразата“ и виждаш какво става в коментарите. Коментари на омразата, въпреки че точно против омразата е това видео. Не е ли странно?
Много дълго време исках да съм се родил хетеросексуален, българин, рус със сини очи.
Всички тези, които мислят, че съм се правел на гей, просто искат да оправдаят избора си.
Защото харесват музиката ми, но подсъзнателно знаят, че не трябва да харесват гей, защото ако харесват гей, може и те да заприличат на него, да се заразят, кой знае какви неща. Или пък щом харесват Азис, значи направо са гей. Затова по-удобно им е да мислят, че се правя или пък ако нещо не им харесва, направо да кажат: „Този пък гей!“ Точно тези хора много бързо се обръщат. А иначе – за съжаление аз не съм имал избор, такъв съм се родил.
Чисто физически аз мога да бъда с жена, но ще бъде много насила и много грозно нещо. Тялото ми не забранява да правя любов с друго тяло, независим от пола. Но то ще е уродливо и ще е измамно.
До скоро не бях спокоен. Знаеш, търсех друг образ – жена ли ще съм, мъж ли ще съм, Азис ли ще съм… Търсех как ще се харесам на другите. И ден ден си казах : „Стига! Край!“ Изхвърлих всички гримове, изчегъртах ги в мивката, церемониално. Имах около 60 чифта мигли, намокрих ги и ги хвърлих. Казах си: „Стига толкова, ти вече си стара баба!“ След видеото към песента „Сен Тропе“, в което показвам супер тяло и супер крака и то от ракурс, който Риана и Бионсе не могат да си позволят, защото ще изглеждат дебели, и което има над 40 000 000 гледания, аз започнах да се чувствам зле всеки път, когато го гледам.