Във всички материали, които отразяват излизането на книгата, ти си обявен като фронтмен на „Тъмно“. Това не те ли кара да мислиш, че може би бандата трябваше да има малко по-дълъг живот?

Може би „да”, но в един момент просто нямаше как да продължим. Продуцентите ни фалираха, а ние нямахме средства за репетиционна дори. После се изпокарахме за глупости и битовизми, и се разпаднахме. Ако можех да се върна назад във времето, щях да мобилизирам Даката и Епето и вкупом да забегнем нанякъде. Това ми е една от големите тегоби в живота! Трябваше да съм по-решителен!

Какво е по-лесно – да пееш пред публика или да четеш?

За мен лично да пееш и да свириш е много по-лесно. Там и да завалваш, много не се разбира.

Не изглеждаш срамежлив, но от какво наистина те е срам?

От мен самия. В разказите за органите и противността всичко съм си казал. Именно поради това и в проекта „Бичето” свирим с маски – срам ни е!

Кой направи първата истинска „критика“ на книгата ти?

Един мой чичо, който каза:  „Не е смешна, дори на места ми стана тъжно.” Прав е човекът. Всъщност във всеки един от разказите има послание, което в основата си не е никак забавно. Дано само не съм го скрил прекалено добре, че тогава съм го закъсал!

Как нави Мария Илиева да чете на представянето на книгата ти? Тя не е ли прекалено заета?

Супер заета е, да. Вчера излезе новият и сингъл и предполагам е „във вихъра на танца”.  Ние сме приятели от много години и просто я попитах дали иска, дето се вика – „да ми направи ветър“. Тя е чела на Пощенската кутия няколко пъти и много добре и се получава.

Виждам, че „Некви тъпотии“ вече е втора в класацията по продажби на Ozone, значи може да си спокоен. Обаче, имаше ли момент, в който се притесняваше, че никой няма да иска да купи книгата ти.

Разликата между първия и втория е такава, че всъщност не е кой знае какво. Първото място е за моят приятел Никола Крумов и според мен съвсем заслужено – книгата му е велика. Писането обаче не е съревнование, въпреки че някои гледат по този начин на нещата. Колкото се продава – толкова. Не това е целта, поне за мен.

Какви са всъщност читателите ти?

Единият е горепосоченият мой чичо, другият не го познавам, но предполагам, че и той е добър човек.

Писането като сцената ли е – като започнеш веднъж и не можеш да спреш? Вече имаш ли идеи за втора книга?

Имам поне 20-ина нови разказа и много стихотворения. Нещо в последно време ме избива на поезия, не знам защо. Ако имах време и възможност, бих писал непрекъснато – пристрастяващо е, дори и никой после да не прочете сътвореното.

В началото те попитах дали си работил някога нещо сериозно. Можеш ли да си представиш и да ни опишеш Чайката, заемащ някакъв супер отговорен пост?

Мога, я! Той е вечно подпийнал и насмен, не се кара много, но като се издъниш направо те бие и Хоп! – още един зъб за корицата.

По какво си приличате с другата Чайка – тази на Ричард Бах?

Много не харесвам Бах, предпочитам Вагнер, пък и за кога вече да се самоусъвършенствам и подобрявам. „Какъвто съм – такъъъъв съъъъм! Такъв ме приемеееетееее!” (Георги Христов)

Може да поискате автограф на Чайката в събота – 16 януари от 19.30 в „Перото“, където той ще представи книгата си и ще почете заедно с Мария Илиева и Бичето, а ако ви домързи, може направо да си купите книгата ТУК.