Ако бегло те познава човек, ще си помисли, че наистина „некви тъпотии“ има в книгата, а всъщност, прочитайки я, разбрах, че някъде дълбоко в теб, се крие един истински лиричен герой. Къде си го крил досега?

И в момента го крия да не казвам под какво. Той напъва да излезе – аз го притискам с еклер, той пак напъва –  аз го нокаутирам с някоя пирожка. Това беше за отклоняване на вниманието. Хубаво си забелязала, благодаря! Заглавието всъщност не говори толкова за съдържанието на книгата, колкото е махленски начин да опиша действителността, в която живеем. Наистина имам чувството, че вече всичко случващо се, са само глупости и простотии.

Сутринта гледах репортаж – човек отишъл да си плати сметката за ток със стотинки и касиерката почти му скочила на бой. Мислех си, че това е добър сюжет за разказ. Теб какво те кара да пишеше, кои герои от живота те вдъхновяват?

Добър сюжет е, ако не ползваш ток. Я си написал подобен разказ, я сметката ти скочила двойно. В тая държава всичко се знае. Иначе – браво на човека и малкият протест е важен. Чак си представих как тръсва чувалчето със стотинки, при което иззад касата се надига една сто килограмова, мустаката персона, запретва ръкави и започва с боксовите похвати. Това абсолютно влиза в профила на случките, които биха послужили за основа на някой разказ и май ще взема да го напиша, пък да видим дали съм прав за сметката. Останалите ми герои, обаче са почти изцяло измислени с някои дребни изключения. Да, действителността е най-смешното нещо, но хайде поне за малко да избягаме от нея! В този ред на мисли, няма нещо конкретно, което да ме вдъхновява. Просто сядам и пиша и никога не знам предварително какво ще излезе. За това и резултатът е такъв бозав.

Голямо момче си, а майка ти е почти на всяка „Пощенска кутия за приказки с теб“. Май имате силна връзка?

Само на две е идвала и то, защото се явява главния герой. Първият път, за да разкажа как се лекува с фолио, а вторият, за да ѝ благодаря за всичко. Да, връзката ни е много силна. Тя е моят най-добър приятел и изповедник. Пожелавам на всеки да има такъв родител!

Липсва ли ти времето на „Тъмно“? Изобщо липсва ли ти онова време на 90-те?

Не мога да излъжа, че не ми липсва. Понякога дори много, а понякога чак боли. Има моменти, в които се питам какво е могло да стане по-иначе, как по различен начин биха се развили нещата, ако съм направил едно или друго. От гледната точка на годините, си давам сметка за много грешки, които сега не бих допуснал. В крайна сметка, на кого не липсва младостта?

Какво му беше хубавото на онова време? Освен, че бяхме на по 16?

Когато си на тази възраст, виждаш света по различен начин и дори не забелязваш сивото и прозаичното. Всичко е ново и те чака да го откриеш. От друга страна, много хубави неща тогава нямаше – карахме Москвичи, биеха ни мутри, храната беше с купони, алкохолът беше под всякаква критика ….

„Дали ще си виден хубавец или виден противняк или просто някакъв там ошмулен – ТАЙНАТА НА ТОВА НА 40 ДА ИЗГЛЕЖДАШ КАТО НА 20, Е ОЩЕ НА 20 ДА ИЗГЛЕЖДАШ КАТО НА 40.“ – това си е твой текст от фейсбук. Верно, как изглеждаше на 20?

Горе-долу като в момента – преждевременно остарял и много космат. Това си е моята орисия. Бях по-слаб за кратко, но бързо наваксах. Пълнотата е моята запазена марка. (смее се)