Ако на 1 май забележите хора, които садят цветя около блока ви, на улицата, между пътните платна, на онова кръгово около, което минавате всеки ден, да знаете - не отбелязват деня на труда. Отбелязват факта, че ако ние не се постараем пространството около нас да е по-красиво, никой друг друг няма да го направи.
Боряна има 30 орхидеи вкъщи, отглеждала е на балкона си чери домати, репички, тиквички, лук и изобщо – всичко необходимо за една добра салата. Твърди, че е лесно и че самата тя не е специалист в градинарството, нищо че растенията са семеен бизнес от години. Преди няколко дни гледа репортаж по телевизията за Рон Финли (ще прочетете в текста) и това я вдъхновява да ни разкаже повече за Guerilla Gardening Day, както и малко по-малко буквално да посее основите около себе си. И около нас.
Интервюто представя Боряна Михайлова.
Guerilla Gardening Day е международен ден, в който се отбелязва т.нар. социално градинарство. Американците са го нарекли така – оттам е тръгнало това социално движение през 60-те и 70-те години на миналия век, но много бързо се е разпространило и в Европа. Това е провокация към обществото, към властта, към хората, които зарязват имотите си и не се грижат за тях; към тези, които не обръщат внимание на общите пространства, които са на всички, но всъщност са на никой. Тази инициатива е израз на силата, която имаме да направим нещата около нас по-красиви и по-смислени. Има такива запалени професионалисти и любители, които на този ден сеят най-вече семенца от слънчоглед на закътани градски изоставени кътчета, покрай които минават много хора. Така в един момент цветята поникват и хората започват да ги забелязват, вдигат си главите от телефоните, спират, слизат от колите си. Това е вид аларма, която ни разтърсва, за да ни напомни, че пространствата около нас могат да изглеждат по друг, по-добър начин.
Да, лесно се гледа. Е, ако има нужда, трябва от време на време да му наливаш по чаша вода, но нищо по-сериозно. Разбира се, има и хора, доста по-сериозно приели този ден. Садят цветя на шосета, на острови между улици отглеждат зеленчуци, достигат върхове в градинарството с постиженията си. В началото на това движение Калифорнийският университет купува земи, за да строи. Нещо обаче се обърква, те изоставят терена и той започва да пустее. Тогава на това място двама ентусиасти започват да садят цветя, да отглеждат зеленчуци, да култивират терена. Това днес е People’s park – централният парк в Бъркли. С времето хората са си извоювали този терен да бъде общото им социално пространство. Така че тази инициатива може да добива и огромни размери.
Аз съм завършила икономика и по образование нямам общо с нищо зелено, за съжаление. Семейството ми обаче има фабрика за торове и след няколко години, прекарани във Франция, се върнах, за да се включа в семейния бизнес. Тогава майка ми се беше заела да проповядва използването вкъщи на хоби торове за стайните растения.
За домашно ползване са, не за големи градини, фермери и т.н. В началото ние с брат ми започнахме да се занимаваме със семена и торфове. После той се включи при родителите ми, в „големия“ бизнес, а пък аз се закопах в цветята, в семената, в т.нар. „хоби“. И в един момент осъзнах, че това, че познаваш артикулния код на пакетчето със семена за домати, по никакъв начин не ти дава знания за доматите. Това че им лепваш вносителски стикер, не обяснява продукта. И така колкото и реклама да правиш, ако няма кой да те посъветва, рекламата не е добра, не работи. И започнах да чета, да се интересувам повече. Тогава ми направи впечатление, че в сайтовете тук има информация само за професионалисти – фермери и т.н. И ако си млад човек, който се интересува, не можеш да научиш нищо. С дизайнерите на опаковките решихме да правим максимално обогатени опаковки на български с кодове, съвети и т.н. Започнах да превеждам, да разказвам, да правя смешни, но все пак обяснителни видеа в YouTube и за три години видях, че хората започнаха да се интересуват, да питат, да има отзвук. Започнах и да пиша в нашия сайт, защото разбрах, че този бизнес не е просто да продадеш едни семена, а да продадеш една мечта.