Обикновено внимателно планирам маршрутите, през които ще мина с приятелите си, за да избегна неприятни срещи с некачествена инфраструктура. Но не го правя, защото ме е срам, а защото искам да оставя максимално добро впечатление от града и желание за връщане. А надеждата ми е, че при завръщането градът ни ще изглежда по друг и по-добър начин. Радващо е, че нощният живот, гастрономията и галериите са независими от общинската администрация и са на много високо ниво. Като цяло приятелите ми остават с много добри впечатления от града, но предимно заради човешките преживявания и красивите сгради.
Много е модерно да се лепва етикет “хейтър”, но аз нямам проблем с това. Самата дефиниция на думата е “човек, който силно не харесва и критикува”, а ние правим точно това със Столична община. Причините виждаме ежедневно всички – некачествена инфраструктура, ремонт на направения ремонт, бавен и нередовен градски транспорт, неизползваеми велоалеи, замърсяване на въздуха, унищожение на сгради-паметници на архитектурата, презастрояване в на практика всички квартали, липса на ред, справедливост и желание нещата да се правят както трябва… При толкова много основания няма как да бъдем позитивни. Важното е обаче, че ние не само критикуваме, но непрекъснато даваме решения. Не защото сме длъжни да го правим (човек може и има пълно право да е недоволен без да трябва да дава решение за справяне с проблема), а защото смятаме, че топлата вода няма нужда да се открива отново – всички добри практики са отдавна приложени по света и ние трябва само да ги вземем и приложим тук. Стратегията ни е да упражняваме непрекъснат натиск над Общината и нейните институции, да даваме предложения и да обясняваме на хората защо е нужна промяна. Надяваме се, че тази комбинация рано или късно ще доведе до положителната и необходима трансформация на София.
Протестът беше успешен. Благодарение на него, ясно се показаха ченгеджийските методи за действие срещу тези, които се осмеляват да критикуват властта в София, кой е техният източник и какви са им целите. Въпреки цялата медийна помия, която се изля и стотиците активирани тролове, нормалните хора добре знаят, че исканията за по-добра градска среда, по-чист въздух, по-качествени ремонти и по-добър градски транспорт не са популистки, партийни или подлежащи на дискусия. Напротив, те трябва да бъдат възприемани като неотменими права за градския живот. Разбира се, всеки протест е положителен и с това, че разтърсва тези, които по една или друга причина са се самозабравили. Факт е, че няколко дни преди протеста Столична община обяви, че подготвя промени в администрацията, като ще създаде 4 нови отдела, за да подобри справянето със замърсяване на въздуха, резултатите от климатичните промени, контрола при ремонтите на пътищата, градското планиране и сградите-паметници на културата. Все теми от протеста. Разбира се, предстои да видим по какъв начин тези нови структури ще бъдат реализирани и доколко ще са ефективни, но постоянният тормоз и борбата срещу управленския комфорт рано или късно винаги дават резултат.
Метрото винаги е добра новина – радващо е, че строежът на третата линия върви по план. Това е изключително необходим проект, който ще облекчи движението в града. Успех е привличането на световния експерт Ян Геел като консултант на Столичната община за превръщането на София в град за хората. Тук е важно обаче не само да си говорим, но и реално да приложим препоръчаното от Геел. Третата добра новина е събуждането на гражданското общество, особено по кварталите – хората разбраха, че трябва ясно и категорично да заявят своите искания, за да бъдат чути. Аз искрено се възхищавам на живеещите в Манастирски ливади, Лозенец, Витоша и други квартали, където упоритостта, хъса и непримиримостта с проблемите взима връх. Успех на всички тях! София го заслужава!
Повече за „Спаси София“ можем да научим ТУК.