Всички от твоя клас в Академията ли работят като актьори?

Ние бяхме много малък клас, завършихме 10 човека. Някои работят – Гергана Плетньова, Силвия Петкова… Други заминаха за чужбина.

Ти понякога, докато учеше там, имаше ли колебания относно избора си?

Никога. Дори, когато ни плашеха в Академията как няма работа, колко е трудно… Никога не съм си помислял, че няма да работя.

Спомняш ли си кастинга за „Стъклен дом“?

Много ясно дори. Звъннаха ми за български сериал. Но тогава, като чуех „български сериал”, не бях много убеден, че искам да го правя. Дори не си бях навил алармата, а предната вечер бях на купон в Студентски град. И се събудих в 8 без нищо, от само себе си, но с ужасен махмурлук.

Сцената от кастинга беше как героинята на Луиза ми удря един шамар.

И си представи ние – млади, пренапрегнати, шест дубъла правим, Луиза ми отвъртя главата с тия шамари.

Усещахте ли, че този път няма да е от „онези“ сериали, от които да те е срам? Че ще е нещо по-различно?

Основно заради качеството на изображението беше по-добро. (смее се)

Имаше и две-три други качества. Беше съвременен, и всички вие, младите актьори, си бяхте направо откритие. Много хора се припознаха във вас.

Да, и сериалът не се занимаваше с това колко е тежък преходът и как още го правим. И може би с това спечели. Може би е време с това да се позанимаем.

Ами, може би вашето поколение ще започне да прави филми, които не се занимават с комунизма или прехода. Вие така или иначе нищо не сте видели от едното и нищо не помните от другото.

Да, темата с писането много ме е вълнувала винаги. Сега имам една идея, дано успея да я осъществя. Ще кандидатствам с нея.

Да се върнем към театъра. Колко лицеви опори правиш преди представление и изобщо, тренираш ли?

Сутрин никога не мога да тренирам. Прекарвам първите часове от деня си в адски мъки и страдания по безвъзвратно изгубения си сън. Иначе преди представление нямам някакви ритуали. Преди винаги слушах музика.

А новото представление, което правите сега с Асен Блатечки, какво е то?

Много харесвам Мартин Макдона и исках отдавна да работя по негов текст. Нещо, като е толкова добре написано, трудно го бъркаш.

Кой ви събра?

Йосиф Шамли ми звънна, те вече нали направиха представлението „Агенти”. Разказа ми за проекта и на мен ми прозвуча добре, съгласих се бързо.

Асен как е като режисьор?

На мен ми беше много приятно да работя с него и изобщо по този текст. Той като актьор, гледайки отдолу, даваше добри предложения. Пък и е много спокоен човек. Преди няколко дни имахме отвратително въртене, толкова отвратително, че той гледаше надолу почти през цялото време.

За втори път казваш „отвратително въртене“. Какво е „отвратително въртене“?

Като тръгне гадно и няма връщане, няма измъкване. И ти го виждаш, и се стараеш, а то става още по-лошо, тотално затъване. Абе, усеща се. Та, Асен, дори след това, спокойно ни обясни защо според него се е случило.

За какво се разказва в това представление?

Действието се развива в едно остров до Ирландия. На него живеят много малко хора. Едни общности, малко отделени от останалия свят. И аз намирам котката на героя на Явор Бахаров мъртва на пътя. И така става, че той си помисля, че аз съм я убил. А неговият герой е човек, който е в ИРА и човешкият живот за него е нищо. Единственото, което има значение за него, е неговата котка. И когато разбира за смъртта й, се връща, за да разбере кой, какво и защо се е случило. И да отмъсти.

Кой винаги присъства на премиерите ти? И кой го няма, но много искаш да е там?

Дори и майка ми е изпускала премиера. Нямам познат с пълен актив. Иначе ми се ще баща ми да можеше да присъства. Той се гордееше с това, което правя.

Представи си, че водиш мотивационна лекция пред млади хора и трябва да ги убедиш с едно последно изречение да станат актьори. Какво ще е то?

“Какво по-хубаво има от това да не спираш да си играеш цял живот?“

Малко повече за „Смъртта на котката“ може да откриете ТУК.