Алек Алексиев от улица „Скромност“. Закуската.

Алек Алексиев от улица „Скромност“. Закуската.

1 ноември ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Можеш ли да се дистанцираш от българското кино, да погледнеш отстрани и да кажеш дали наистина има смисъл в него? Защото все по-често чуваме, че „не става“.

Това хората никога няма да спрат да го повтарят. Но мисля, че ние в последните години правим много различни филми. От септември насам всеки месец има по една премиера и това е супер. Надявам се филмите да са с по-големи бюджети, защото това наистина е важно. Аз вярвам в българското кино, много. Сега наскоро снимах един френски филм, много приятна роля. Дойде Мишел Жентил – продуцентът, и ми каза, че бил гледал  един български филм. Оказа се, че е „Урок“ и че има по-голям боксофис във Франция, отколкото в България.

Българите сме предубедени към българското кино и това може би не е случайно. Сигурно е трудно, но пък с театъра се случва.

Може би, защото се случва на живо. Не знам, проблем е наистина. Трудно е да вкараш хората в салоните.

Винаги ли си източноевропеец в чуждите филми, в които играеш?

Най-често ме взимат за руснак, поляк, украинец, сърбин,  босненец… Тази година играх и американец в един сериал, но честно да ти кажа, аз не се боря да играя англичанин – има достатъчно хора да си играят тези роли.

Следиш ли в социалните мрежи някой актьор, когото харесваш?

О, много са. Аз съм страшен столкър. Том Харди примерно, Даниел Дей Люис, Винсент Касел…

Има ли чужда роля, която да ти харесва ужасно много и да мислиш, че ти би бил по-добър в нея от този, който я е изиграл?

Не. Но има един актьор, украинец, с когото по 4-5 проекта стигаме до финалния кръг. Аз и той. Говоря ти за големи филми, много хубави роли. И той ги взима всичките.

Много ли си приличате?

Не си приличаме, просто той е мечтата на кастинг режисьорите. Като кажеш „руснак“ и виждаш него – едни такива изразителни устни, леко червеникави бузи, една светла косичка… Не знам дали е красавец, питам разни момичета, казват, че не е кой знае какво, но може би го казват заради мен (смее се). Каквото и да е, взима ми всичко. Но после гледам филма и виждам, че наистина е добър. Когато някой е талантлив, не се дразня, не завиждам.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино