Това хората никога няма да спрат да го повтарят. Но мисля, че ние в последните години правим много различни филми. От септември насам всеки месец има по една премиера и това е супер. Надявам се филмите да са с по-големи бюджети, защото това наистина е важно. Аз вярвам в българското кино, много. Сега наскоро снимах един френски филм, много приятна роля. Дойде Мишел Жентил – продуцентът, и ми каза, че бил гледал един български филм. Оказа се, че е „Урок“ и че има по-голям боксофис във Франция, отколкото в България.
Може би, защото се случва на живо. Не знам, проблем е наистина. Трудно е да вкараш хората в салоните.
Най-често ме взимат за руснак, поляк, украинец, сърбин, босненец… Тази година играх и американец в един сериал, но честно да ти кажа, аз не се боря да играя англичанин – има достатъчно хора да си играят тези роли.
О, много са. Аз съм страшен столкър. Том Харди примерно, Даниел Дей Люис, Винсент Касел…
Не. Но има един актьор, украинец, с когото по 4-5 проекта стигаме до финалния кръг. Аз и той. Говоря ти за големи филми, много хубави роли. И той ги взима всичките.
Не си приличаме, просто той е мечтата на кастинг режисьорите. Като кажеш „руснак“ и виждаш него – едни такива изразителни устни, леко червеникави бузи, една светла косичка… Не знам дали е красавец, питам разни момичета, казват, че не е кой знае какво, но може би го казват заради мен (смее се). Каквото и да е, взима ми всичко. Но после гледам филма и виждам, че наистина е добър. Когато някой е талантлив, не се дразня, не завиждам.