Слизаме от колата и разходката ни продължава пеша. Есента все още е нежна, галеща и цветна. На паметника в Борисовата градина сме само ние, от време на време край нас минават хора с велосипеди. 

На какво се смееш най-много?

На дъщеря ми Ая като прави смешки, като си говорим. Това лято много се смях. Имах първото истинско лято от много време. Ние имаме каравана от няколко години, но миналата година изобщо не успях да стъпя там. Това лято си взех малко време и срещнах невероятни хора от различни градове, с различни професии и с тях съм се смял страшно много.

Странно ми е, когато чуя, че актьори имат приятели с други професии, извън шоубизнеса, да речем.

Да, ние с Яна и двамата сме актьори. Наистина, щеше наистина да е по-лесно да се събираме с актьори. Голяма част от приятелите ни нямат нищо общо с тази професия. Не съм го търсил. Но чакай, може и съзнателно да е. Когато тръгнах за Ню Йорк да уча актьорско майсторство, избрах Adelphi University, въпреки че бях приет в няколко други. Избрах го първо, защото беше в топ 20 на театралното майсторство в Америка по това време и второ, защото е университет, в който има много специалности – биолози, физици, всичко, което можеш да си представиш. А за мен винаги е било много важно да се събирам с хора с всякакви професии, религии, цвят на кожата, защото самият аз се обогатявам много повече така. Дали е съзнателен този мой избор… Може би да…