Знаете ли какво е да си роден различен? Ама не просто по-тъмен или по-светъл, или по-къдрав, или по-глупав. И не в семейство, общество или квартал, в които всички са „по-различни“, но като теб. Аз не зная. Но Айя със сигурност може да ни каже. Преди 15 години тя се ражда с диагнозата „заешка уста“. Предстоят ѝ многобройни операции и безброй болезнени опити да стане част от едно наистина жестоко общество – детското. Сега е 8-ми клас и има много приятели. И профил в youtube. И красивото умение лесно да забравя трудните моменти. Тя не е писател, нито певица, нито актриса. Все още не е и известен художник, въпреки че рисува добре. Искам обаче да ви срещна с нея, защото Айя е боец. От най-смелите. И когато я гледам, се сещам колко крехко и едновременно силно може да бъде едно 15-годишно момиче.

Айя Йоргова в Интервюто. 

На кого си кръстена?

На никого, всъщност майка ми го е сънувала. А баща ми го свързва с бойното изкуство ‘’Айкидо’’.

Видях те в People of Sofia. Впечатли ме фактът, че говориш откровено за нещо, което би притеснило много други хора  – външния си вид. Спомняш ли си кога за първи път разбра, че си различна от другите?

Не знам защо хората се притесняват от това, което са. Всички трябва да ценят себе си и да гледат по-положително на нещата. Фактът, че аз говоря откровено доказва, че всеки един, който е определен като ‘’различен’’ от останалите може да разкаже историята си и да се нахъса да живее пълноценно! А за първи път се почувствах по-различна от останалите беше, когато стъпих в детска градина, бях на пет години. Тогава доста ме обиждаха, гледаха ме по безумен начин и ме сочеха с пръст.

Нека да разкажем на хората малко повече за това. Никой не знае как ще се роди. Какво са казали докторите на родителите ти?

Доста хора се раждат с дефекти. Да. Може да се случи, но все пак трябва да има надежда и да не се вслушват в негативния външен свят. Най-вече трябва да не се обвиняват родителите. Те не са виновни, животът не е розов. А за мен само знам, че баща ми ме е изродил, а какво са им казали, вече си нямам никаква представа, но не е било добра новина.

Какво се прави в такива случаи – колко операции си претърпяла ти?

Може да е имало доста трудни моменти, но човек трябва да е силен и да продължава напред. Майка ми и баща ми винаги са били до мен. На всяка операция и във всеки труден момент. Претърпяла съм няколко операции на носа и устата и последната ще ми бъде след няколко години. И на зъбите ми съм претърпяла доста оперативна намеса от страна на зъболекари.

Подобряват ли се нещата?

Да, подобряват се. Вече не се притеснявам за зъбите си. От година ходя редовно на зъболекар и всичко минава чудесно. А за външния си вид – прическа, дрехи, стайлинг, сама си работя по въпроса.

Кога ти е било най-трудно?

Когато родителите ми решиха да ме заведат най-после на зъболекар, когато бях на 7-8 годинки. Имах отвратителни зъби. Беше ме страх, много страх. Имах огромна фобия от зъболекари и машинките. Много се тръшках тогава, много драми вдигах. В продължение на две години вдигах огромна врява. И затова майка ми и баща ми спряха това действие и дочакаха аз да преодолея всичко. И седях с неоправени зъби 4 години, докато един ден не се осмелих сама да отида на зъболекар.

Изисква се смелост, за да живееш, бидейки различен от другите. Кой и какво ти дава тази смелост?

Всъщност не се мисля за по-различна от останалите. Не знам защо, аз съм си забраванка и лесно забравям лошите моменти. Мисля по-позитивно и не смея да се депресирам от факта, че съм по-различна или нещо подобно. Накратко –  не ми дреме много за гадното мнение на някои хора и техните грешни възгледи, знам си недостатъците и няма нужда да се вторачвам в тях.

Как реагират хората, когато те видят за първи път?

Преди реагираха странно. Гледаха ме доста странно. Но с времето аз се научих как да общувам с хората и мисля, че с тази руса коса и този кичур хората гледат първо гривата ми и дори някои хора не забелязват различните ми черти.

Какво най-често чуваш зад гърба си?

‘’Какво й има на лицето ?’’ ‘’Прилича на бабичка’’ ‘’Леле, колко е грозна’’ ‘’Тя прави клипчета в youtube’’ ‘’Много хубав розов кичур има’’.

Всяко момиче на твоята възраст иска да изглежда по друг начин. Ти как искаш да изглеждаш?

Мисля, че съм си постигнала това което съм желала най-много като малка. Имам дълга руса коса.

Кога намери първите си истински приятели?

Труден въпрос. Имам приятели, които си ги познавам от доста време, имам и такива , които ги познавам от година и доста добре се погаждаме. Не знам, но с времето ще се види кой ми е истински и кой- не.

Какво обичаш да правиш най-много?

Да правя клипчета в youtube и да излизам с приятели.

Разкажи ми повече за тези клипове.

От малка исках да правя клипчета. Първото ми клипче го направих само, за да започна да се уча на програмата, която си бях изтеглила. Нямах огромната идея да говоря пред камера. На първото ми клипче през 2012 просто върви една музика и аз правя нещо пред камерата на компютъра. Не се харесвах, мразех усмивката си и гласа си. Но с времето се нахъсах, купих си камера и се опитвах да говоря на някакви теми и ги качвах. Има доста голямо развитие от клиповете ми сега и преди, не само заради качеството на звука, а и в самото ми поведение. По-открита съм от преди и дори снимам с приятели. Повечето ми клипчета не са на сериозни теми, дори мисля, че няма клипче, в което не се майтапя.

За какво мечтаеш?

Ами на доста хора съм казвала, че искам да играя в ‘’Съдби на кръстопът’’ – да. Много искам. Също така да имам нов фотоапарат и оборудване за клиповете. И да правя филми, но това – за по-нататък.

Ако трябва да се опишеш на човек, който не вижда, как би го направила?

Казвам се Айя. Средно височка съм. С къдрава супер-руса коса, розово блестящ кичур и кафяви очи като бездънна яма.